X

Синята стая

от в 15:05 на 24.01.2015 в Всичко за теб | Семейство


Синята стая

Синята стая

Синята стая нямаше сини стени. Тя бе обикновена стая, с големи двукрили прозорци и още по-голямо огледало, в което се отразяваха детските рисунките от стените. Синята стая бе чиста, проветрена, просторна с удобен и пухкав мокет. Мебелировката бе проста – бледорозов диван, малка маса, детски играчки разпилени по пода и светли тюлени завеси. В нея цареше подреден хаос, който целеше да създава уют. Синята стая бе жива и пазеше истории.

Стефан влезе тихо и седна на пода. Явор му посочи дивана и попита дали не иска да седне на него. Детето поклати бавно глава и каза твърдо "не". Докопа една играчка и се вглъби в играта с нея. Явор стана от дивана, седна на пода и зачака. Зад голямото огледало екипът от специалисти чакаше детето да проговори. Имаха експертизите от болницата, имаха показанията на бабата на Стефан, имаха всичко, но не и самото дете. Когато го питаха за отношенията с баща му, то изпадаше в ступор. И тогава екипът реши – синята стая и Явор.

Кръстът на Явор изпука зловещо, когато той посегна към поредното парче от пъзела, който редяха. Малкият обърна стреснато глава към звука:

- Какво ти пука така?

- Кръстът. Започва да ме боли, когато седя дълго време на пода.

- Много ли те боли? - попита детето, стиснало с ръка парченцето пъзел.

- Да. Искаш ли да ти предложа нещо….

- Какво?

- Искаш ли да редим на масата? По-удобно е за мен, плюс парченцата няма да се разместват от мокета?

Явор бе преглътнал кръста. Бе преглътнал и егото си, което крещеше в главата му, че колегите го гледат вече час как реди пъзел. Знаеше от опит, че пътя към детското доверие е търпението. Знаеше, че всяко дете иска да говори, просто не всяко дете намира причина за това.

Писъкът разцепи тихата стая. Отрицанието, което излезе от устата на Стефан бе примесено с хвърляне на парченца пъзел и ритане. Явор успя да стигне до него. Молеше се само санитарите да не влетят. Молеше се само колегите му да разберат, че той бе стигнал до истината.

Синята стая пазеше скрит разказа на Стефан под мокета. Историята му бе дълга и объркана и изискваше повече място. Стефан не желаеше да седне на дивана, защото баща му го бе насилвал в продължение на една година на един диван в жк Панония. Стефан плака, разказа как всичко се повтаряло всяка седмица, когато ходил да вижда баща си. После с чичкото наредиха пъзела на масата наново, без да сядат на дивана. Тогава Стефан тихо прошепна на Явор, че разказал на мама защо не иска да ходи при тате. Мама разбира се не повярвала на петгодишното си дете. Детето вече знаеше какво означава думата "издръжка".

Синята стая пазеше под дивана историята и на Мария, която бе заливана с гореща вода от майка си, но твърдеше, че: „Дунава я е опарил“. Зад дясната завеса бе скрита историята на Борис, който бе живял заключен в мазе четири месеца. Стаята скри зад коша с играчки и историята на Ангела, която бе прибрана от публичен дом в Амстердам.

Синята стая бе особено синя. Като онова синьо, което се появява по детските ръце, след като се опиташ да ги прекършиш.



Теми   малки деца | насилие

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.