Бях сама. В ръцете си не държах бебе. Вместо това бях взела телефона си и пишех писмо за довиждане на сина си. Тогава беше на 3 седмици. Алармата на телефона ми, която подсказваше, че трябва да кърмя сигнализираше още нещо – нещо, което не беше наред.
Имах някакво ужасно усещане, че собственото ми дете няма да ме познава. Игнорирайки това странно чувство в гърдите си, продължих да пиша. Никога не бях изпитвала нещо подобно, защото никога не бях имала бебе, не бях и кърмила. Опитах се да игнорирам неприятното чувство в горещи компреси, душове, масажи и разбира се, кърмене. Нищо не проработи. Тогава започна сърцебиенето...и не спря.
Съпругът ми ме закара до болницата, докато свекърва ми остана с детето. Имах мастит и инфекция на гърдите, придружена с висока температура и симптомите на грип. Всичко се е развило прекалено бързо и поради тази причина е започнало лудото сърцебиене. Оказа се, че причината е кърменето.
Сама поисках да кърмя. Всичко, което знаех и бях прочела е, че майчиното мляко е най-полезно. Щеше да предпази детето ми от грипове, вируси и всякакви гадости, защото щеше да изгради силен имунитет. Исках да дам това на детето си.
Добрите майки се грижеха да децата си, а аз исках да бъда добра майка.
След този ужасен случай, аз продължих да кърмя под лекарско наблюдение. Но след тази, последва още една инфекция. Гърдите ми ме предаваха и трябваше да отбия детето си. За да съм сигурна с какво ще го храня, направих собствено проучване.
Попаднах на редица коментари и обсъждания. Учудих се колко жени бяха непоклатими относно кърменето и отказваха да го правят. Няма значение каква беше причината, но стоях пред компютъра и се чувствах съкрушена.
Чувствах се в капан, чувствах се ужасена, сякаш трябваше да се скрия от света, който ме винеше, че съм лоша майка.
Обърнах се към съпруга си за подкрепа: „Кърменето е най-добрия вариант, нали? Трябва да продължиш да опитваш“. Това беше неговото мнение. Той винаги е бил позитивен, но този път го мразех затова. Сякаш не разбираше през какво минавах. Почувствах се сама. Срамът ми растеше с всеки изминал ден. Бях се провалила в най-важното нещо и сега трябваше да давам на сина си сухо мляко.
Истината беше, че тази инфекция ме плашеше. Но не исках да разочаровам мъжа и детето си. Продължих с опитите...
Добрите майки се грижеха за децата си, а аз исках да бъда добра майка.
Тялото ми явно чуваше страха в мен. След няколко месеца млякото ми започна да намалява. Знаех, че мога да направя повече, за да имам кърма. Но не го направих. Започнах да храня детето със сухо мляко и то беше добре. Примирих се със решението си да спра, макар че плачех в последния ден, в който кърмих сина си. Най-накрая осъзнах нещо, нещо изключително важно.
Добрите майки се грижат за децата си, но правят нещо също толкова важно – грижат се за себе си.
Аз съм добра майка!
НАЗАД
