Знаете ли, че има родителски лъжи?
Има неща, които казваме, че никога няма да направим, а след това... правим точно тях. Има и митове за майчинството.
"Малко след като се роди първият ми син осъзнах, че ние като родители, има неща, които никога не трябва да казваме. На първия курс, който отидох, след като станах майка, преподавателят ни попита, какви са впечатленията ни от майчинството.
Една жена отговори, че е изненадана от преливащата любов, която изпитва към дъщеря си. Друга обясни, че не знае, дали сърцето ѝ може да понесе толкова много емоции – отново ставаше дума за любов. Трета каза нещо подобно, но ставаше въпрос за първия поглед или нещо такова...
Е, моят отговор явно не беше правилен. След като казах, че всичко, което съм очаквала, всъщност ми е в повече, в стаята настъпи мълчание. Може би заради тъжната и стресната нотка в гласа ми, не знам, но получих доста мрачни погледи.
В този ден научих, че има неща, които родителите не трябва да казват, независимо какво чувстват или мислят. Има тайни, които трябва да пазим.
Тази тишина в залата ми подсказа нещо. И то е, че ми омръзна да се преструвам! Уморих се да се чувствам самотна и да премълчавам очевидното. Не мога да го игнорирам повече.
И ако никой друг не желае да го каже на глас, аз ще го направя – нямам идея какво правя!
Преди да имам деца, мислех, че разбирам какво е да бъдеш родител. Знаех, че ще е трудно на моменти, но си представях, че ще намирам естествен път за решаването им. Аз съм образована жена и имам стабилна ценностна система. В ситуациите, в които не знам какво да направя инстинктивно, искам съвет. Или хващам някоя книга. Но кой да предположи, че има милиони книги и съвети на този свят. Наистина мислех, че аз и съпругът ми ще се справим без проблем и ще бъде приятно и спокойно.
Но се оказа, че нощите, в които стоя и не мога да заспя, защото се тревожа, са много повече, отколкото мислех. Имало е ситуации, в които съм търсила всички възможни съвети, изчела съм каквото намеря и съм обсъдила всичко със съпруга си и все още не знаех какво да правя. Това включва почти всичко – от навиците за съня до дисциплината.
Нямате представа колко често вътрешното ми "аз" е крещяло „ Нямам идея какво правя!“. А детето ми е само на 8. Представям си какво ще се случи по-късно.
Децата не идват с наръчник и територията с отглеждането им е напълно непознато място. Всички се учим в движение. И понякога този факт ни подлудява. Но вместо да си признаем, че нищо не знаем, си мълчим. Искаме и даваме съвети само за да се почувстваме сигурни, че сме взели правилното решение за нашето дете.
Най-трудният момент от майчинството за мен беше, необятната самота, която почувствах. А никога не оставах сама физически. Още от момента, в който се появи детето ми. Имах усещането, че се намирам на самотен остров. Нямаше никой, освен съпруга ми!
Но родителството не трябва да бъде толкова самотно преживяване. Не трябва да се чувстваме така сякаш сме сами в целия свят. Нека спрем да се преструваме. Нека споделяме истинските си проблеми и колебания. Да намираме начин да си помагаме, а не да се лъжем. Нека изречем на глас грозната и неприятна истина. Да споделим тайните си – понякога просто не знаем какво правим!
НАЗАД
