X

Ето кои са нещата, които не знаех за бебетата, преди да родя

от в 10:10 на 18.10.2017 в Всичко за теб | Семейство


Ето кои са нещата, които не знаех за бебетата, преди да родя

Ето кои са нещата, които не знаех за бебетата, преди да родя

Преди да стана майка, много често се шегувах с приятелите ми, които имат дечица: „Обичам деца, но не харесвам бебета. Когато дойде и моят момент да стана майка, ще се гирижте за бебето ми, докато е малко, а след това ще си го взема обратно“. Но не знаех. Не знаех, че щe се влюбя във всяко от трите си деца още в първия момент, в който ги зърна.Нямах ни най-малка представа какво ще почувствам в момента, в който някое от тях ще легне на гърдите ми. 

Нямах представа, че най-голямата благословия за една майка е да знае, че децата ѝ спят в съседната стая - спокойни и на сигурно място. За чувството, когато ги държа в ръцете си и знам, че аз съм целият им свят.

Силата, която придобиваш когато станеш майка е несравнима. В състояние си да стоиш с часове в болничния кабинет, докато детето ти има проблем. Не знаех, че мога да стоя с часове в стаята на детето си, докато гледам през прозореца и си представям какъв може да бъде животът му. Не знаех, че именно децата ще превърнат къщата ни в дом.

Не знаех колко много ще ми липсват, когато се върна на работа.

Не знаех, че ще искам да отменя всичките си срещи с хора, които искат да ни видят, защото времето, прекарано с децата ми е най-ценно и не искам да го споделям с никой друг.

Нямах представа, че няма да имам търпение да се прибера от работа, за да видя усмихнатите им лица.

Изведнъж техният гъделичкащ смях стана любимия ми звук и се превърна в музика за ушите ми. За мен се превърна в щастие и гордост да се вълнувам за всяка тяхна малка емоция и да се чувствам като добра майка, защото те са постигнали нещо стойностно и искат да го споделят с мен.

Не знаех, че децата могат да бъдат завършени личности и да изказват стабилно и обосновано мнение за всичко, което искат.

Не вярвах, че мога да съм толкова щастлива сутрин. И то от звука на бейбифона. А когато отида до стаята на децата, към мен да се протягат малки ръчички, които имат нужда от прегръдка и които искат да ти покажат колко те обичат.

Не знаех, че тяхното съществуване ще ме промени коренно. Превърнах се в най-добрата версия на себе си заради тях. Защото те заслужават именно това.

Не знаех, че ще се случи и толкова бързо. Че ще стоя и плача в детската градина на сина си в последния му учебен ден там. Не можех да сдържа сълзите си, защото виждах, че пораства. А сега се връщам в тези години и ми липсват. Ако можех да се върна, никога не бих се поколебала и няма да променя нищо – дори моментите, в които беше трудно и тежко.

Безсънните нощи, дългите дни и безкрайната радост, която изпитвах с децата.

Сега знам!

 



Теми   бебе | майка

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.