Толкова съм уморена, докато пиша това, че едва гледам в една точка.
Раменете ме болят, главата ме боли, болят ме и части от тялото, които не съм съвсем наясно как се казват. Сериозно, последният път, в който се чувствах по този начин, беше след три дни тежък грип, когато никой не можеше да се грижи за мен. Не се оплаквам, но снощи беше кошмар. Снощи бебето не спа. Дори не мигна. И заради това, никой вкъщи не спа.
Трябва да поясня: аз нямам свои деца. Не съм омъжена, по-необвързана не мога да бъда, а най-дългата ми бременност приключи с опустошителен спонтанен аборт, който ме остави разбита, страдаща и копнееща да държи бебе в ръцете си. Ако знаех, че съществуват нощи като вчерашната, може би щях да скърбя малко по-малко.
Да, знам, че бебетата понякога не спят, но не осъзнавах, че писъците им могат да накарат костите да те заболят или че извиват гръбчетата си сякаш ще се счупят. Винаги съм знаела, че има малко крясъци, но смятах, че преобладават сълзите, тъгата и прегръдките. Никой не ме подготви за адските писъци и стегнатите мускули, които карат бебето да се движи сякаш е обладано от демон.
Преди около месец разбрах, че снаха ми се нуждае от място, където да живее. Къщата ми е пълна, но винаги съм вярвала, че трябва да правиш всичко за семейството си и макар и да нямаше свободни стаи, я посрещнах с отворени обятия. Съгласихме се, че тя и нейното 3-годишно дете ще споделят стаята със шестнадесет годишната ми племенница, а бебето ще спи в моята стая.
Няма проблем! Винаги мога да погушкам някое малко бебе. А и знам, че през повечето време спи като къпано. Сериозно - плаче съвсем малко, когато го сложиш да легне, а след това спи поне 9 часа без прекъсване. Предполагам, че е нормално за бебета на една годинка? Вече не се буди на всеки час, а и нямам нищо против да съм първата, която ще го погушка сутрин. Това е страхотно.
Но миналата нощ не беше страхотна.
Може би съм имала прекалено големи очаквания за детето. Свикнах с това колко кротко спи и някак си до него е достигнало желанието да ми докаже, че все още е бебе. Затова когато се събуди първият път след около час сън, не си помислих нищо. Няколко бързи прегръдки, малко нежна музика от телефона ми и заспа. Бум! Лесна работа.
Час по-късно отново се събуди. Но този път не заспа. Майка му дойде и го нахрани (всъщност го взе, за да го нахрани) и решихме, че просто е бил гладен. Добре, нищо страшно. Той отново заспа.
На всеки час бебето се будеше. Пищеше по около петнадесет минути, втренчвайки се в мен все едно детството му е приключило внезапно и след това отново заспиваше. И точно когато се унасях да заспя, същото нещо се случваше отново.
Бебешките писъци проникват в душата ви. Те се заселват на мястото, на което трябва да бъде сърцето ви и ти показват колко си неадекватен в грижите за тях. Карат всяка част от тялото ти да те заболи.
Тази сутрин бебето е щастливо. Усмихва се, изяде овесената си каша, дори не осъзнава каква бъркотия причини снощи. Имам тъмни кръгове под очите си. Зъбите и косата ми изглеждат сякаш никога не са се допирали до четка и съм почти сигурна, че бебешката ми треска е излекувана за цял живот.
НАЗАД
