Всички онези незначителни звуци, които преди толкова мразех, сега са като музика за ушите ми. Тиктакането на часовника вече не отмерва безкрайността, в която седя и чакам да се обадиш. Шумът на пералнята, компютъра, хладилника вече не подчертават отчаянието и самотата ми. Сега им се наслаждавам, докато седя в тишината и не очаквам обаждането ти.
Няма повече да стоя будна по цели нощи, изтощена, питайки се дали този път ще си в настроение или дали ще се чувстваш достатъчно самотен, за да решиш, че искаш да чуеш гласа ми.
Приключих с постоянното анализиране на разговорите ни, с това да ги въртя в съзнанието си отново и отново, да мисля какво съм или не съм казала, какво бих могла да променя. Така или иначе никога не си бил съгласен с мен за каквото и да било, в очите ти винаги съм била от другата страна – с погрешно мнение, неправилни отговори и неискрени думи.
Няма да позволя да продължаваш да ме объркваш с противоречивото си поведение – да променяш за минути мнението и желанията си, карайки ме да се чувствам сякаш не правя нищо правилно.
Вече няма да се тревожа за излизанията с приятелите ти, за това как ще приемеш всяка моя дума, с какво ще те изложа. Няма повече да мълча, за да не се чувстваш обиден, приемайки поредната ми шега като нападение. Спирам да наказвам себе си за това, че егото ти е крехко и нямаш чувство за хумор.
Отказвам да продължавам с опитите си да се променя, за да се доближа поне малко до твоите стандарти.
Спирам с догадките за това дали прекарваш безсънни нощи в мисли за мен. Съжалявам, че въобще отговорих на онова среднощно телефонно обаждане, когато ми каза, че въобще не се сещаш за мен, а след няколко минути каза, че съм всичко, за което мислиш.
Край с вторите шансове. Спирам с онова „само още веднъж” – писане на съобщение, носене на пуловера ти, слушане на любимата ни песен. Никога не е последно, винаги ще има още. Докато се усетя, отново ще се озова в онова токсично място, обсебена от терзания по теб. „Само още веднъж” изпива енергията и здравия разум, кара ни да даваме все повече от себе си на някого, който не заслужава.
Ако наистина искаме да отворим сърцата си за нови възможности и щастие, трябва категорично да приключим с този навик.
Ако си в постоянна битка между любов и омраза, замисли се. Отдръпни се и погледни нещата отстрани. Осъзнай, че любовта не трябва да изисква нищо повече, тя самата винаги ще е достатъчна.
НАЗАД
