X

Ти си мой/моя – говори егото

от в 11:00 на 07.05.2016 в Всичко за теб | Любов


Ти си мой/моя – говори егото

Ти си мой/моя – говори егото

Съвременните психолози по човешките взаимоотношения свързват думата мой/моя с нуждите на егото ни, което превръща уютното и топло чувство на принадлежност в остро и разрушаващо желание за притежание. Всеки от нас има его, което под една или друга форма, съзнателно или не използваме като щит срещу чуждите набези над собствения ни емоционален свят и периметър на доверие и сигурност. Когато касае интимните ни връзки обаче, егото се оказва доста рисков и неблагонадежден съюзник. Егоизмът почива върху идеята „да живееш за себе си“, това от своя страна означава да живееш за собствено удоволствие, наслаждение и благополучие. С времето тази идея може да отслабва или респективно да се засилва и преобладава при взимането на решения. И в това няма абсолютно никаква драма. Хората трябва да разберат, че егоизма ни е вроден и ще ни съпътства до края. Единственото, което зависи от нас е да направим избор и да му намерим място - главна или второстепенна роля ?

„Тя е моя“, „Той е мой"

Едва ли съществува по-категорична фраза, която да покаже присъствието на егото и отсъствието на любовта в една връзка. „МОЙ“ се изражда в манията ни за притежание или когато някой от партньорите усети заплаха, ревност или отчуждение. В стремежа си да запази заедността, човешката природа става зла, непредвидима и раняваща. Веднъж излязъл на повърхността, инстинкта за запазване на статуквото в двойката трудно би могъл да бъде потиснат. Когато една жена изпитва несигурност, тя страда, боледува и търси доказателства. Цялото и същество крещи „Той е мой, не ми го пипайте“. Силите се превръщат в безсилие, любовта в игра на хищник и плячка, споделената постеля в затвор на страховете й, безкрайните разговори в тишина. Колкото до мъжете, те са по-сиви в емоционалната си палитра от преживявания. При тях несигурността най-често се изразява в агресия и подтисничество. Чувството на принадлежност, която е съпътствала двойката се измества в собственическо отношение и позиция - „Няма да ходиш!“, „Не може да правиш...!“, „Забранявам ти!“ , все думи и изрази, които кастрят личностите и деформират обичта. Сякаш колкото по-неистово се стремим на запазим цялостта, толкова повече се отдалечаваме от другия.

И преди да се усетим – егото ни става от първия ред и влиза в ролята си. Сценарият винаги е един и същ. Филмът свършва, а ние си тръгваме сами.

Смятам, че истинските, пълноценни и здрави взаимоотношения се градят на приемане, разбиране и споделяне. Изисква се емоционална зрялост да се преборим с първичния си стремеж да пречупваме другия през призмата на егото. Защото истинската връзка е взаимност. Тя е заявка за ежедневен избор. Когато „АЗ“ отстъпи пред „НИЕ“. Когато осъзнаем, че красотата на любовта не е в гаранциите за сигурност, а в желанието ни да принадлежим един на друг.

Днес. Утре. Отново и отново.



Теми   драма | его | егоизъм | избор | мой | моя | принадлежим | притежание | роля

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.