X

Тя има IQ колкото на Айнщайн, но е дискриминирана

от в 09:00 на 22.08.2015 в Свободно време | Интересно


Тя има IQ колкото на Айнщайн, но е дискриминирана

Тя има IQ колкото на Айнщайн, но е дискриминирана Снимка: qz.com

Никол Бар – запомнете това име! 12-годишното момиченце е получило резултат от 162 на IQ теста на Менса. Това е и най-високия отчетен резултат и я поставя в една категория с велики гении като Алберт Айнщайн и Стивън Хоукинг, и двамата с коефициент на интелигентност от 160.

Средният резултат на този тест е 100 точки, а всеки, който постигне коефициент от 132 или повече, бива приет в обществото на Менса – международния клуб на хората с високо IQ. Според организацията IQ от 135 до 158 имат най-много 1% от населението. Резултатът на Никол – 162, дори не е включен в скалата на резултатите, което означава, че момиченцето буквално побеждава всички статистики. 

Първоначално не знаех, че съм постигнала най-високия резултат и бях наистина изумена“, обяснява Никол. Тя мечтае да прави медицински проучвания, когато порасне, тъй като иска да изобретява лекарства и да помага на хората.

Никол живее заедно с родителите си в Харлоу, Есекс и е от ромски произход. Дискриминацията над ромите и другите номадски общества, е изключително широко разпространено във Великобритания – те са дискриминирани от образованието, здравеопазването и правосъдието, а по-голямата част от тях живеят в крайна бедност. Учениците от тези общества често отпадат от училище поради недостига на средства, а предразсъдъците на обществото правят живота им още по-труден.

Хората, които живеят като номади, работят от съвсем ранна възраст. Бащата на Никол, който също е постигнал висок резултат на теста на Менса, чисти покриви, а е започнал да се труди едва на 12 – година след като е напуснал училище. Майката на Никол, Доли Бъкланд, работи като асистент-супервайзър в хотел, през нощта е козметик и гримьор, а два уикенда в месеца е барманка.

Макар и да е едва на 12 години и още да ходи на училище, Никол също намира креативни начини да изкарва пари.Тя разказва как един път е проверила прогнозата за времето и е видяла, че ще вали и затова е отишла на местна разпродажба, купила е чадъри на стойност от 20 паунда и ги е продала за 60, след като е заваляло. „Спечелих 40 паунда без никакви усилия“, разказва момиченцето.

Майката на Никол разказва, че когато самата тя е била на 12, е изпитала дискриминация, а по-голямата част от приятелите й от ромски произход са спрели да ходят на училище, защото са били тормозени. „Беше изключително болезнено да гледам как и Никол премина през същото в началното училище – тя бе обиждана, дискриминирана и изолирана“, разказва майката. Никол допълва: „Тогава нямах никакви приятели.“

Въпреки интелигентността на Никол, учителите й я поставят в индивидуални класове и наблягат на съвсем основни умения, които са далеч под нивото й. Майка й разказва, че самата тя също е била обучавана по подобен начин и това е пречело на развитието й - както на интелектуално, така и на социално ниво. „Чувствах се толкова глупава“, споделя тя. Програмата, в която е била поставена Никол е насочена към „развитие на социалните умения“, но майката смята, че това е било излишно, тъй като детето й е изключително общително.

Нещата за Никол се подобряват значително, когато започва да посещава академията Бърнт Мил – голямо обществено училище, в което учениците носят униформи, учебната програма е насочена към развитието на интелекта и не се толерира дискриминацията под никаква форма. Въпреки това майката на Никол я е предупредила да не споделя със съучениците какъв е произхода й, тъй като не искала отново да бъде обиждана и отхвърляна.

Хелена Милс, учител в Бърнт Мил, споделя, че училището прави всичко възможно, за да предпази учениците от дискриминация. Малката Никол го забелязва: „Създадох приятели още на първия ден и продължавам да се запознавам с нови хора!“. В Бърнт Мил момичето се чувства комфортно и е споделила с приятелите си какъв е произхода й, но никой не се е отнасял с нея по различен начин.

Никол винаги е показвала, че има заложби на гений. „Когато беше само на 2, Никол броеше всичко около себе си и се опитваше да учи думи на испански“, спомня си майка й. Но това, което различава Никол от повечето деца на нейната възраст, са усилията, които полага. Макар и да успява да напише домашните си буквално за минути, тя никога не използва това като оправдание, за да мързелува.

Родителите на Никол се надяват академичния и интелектуалния й успех да помогнат на дъщеря им да се пребори с негативните стереотипи на обществото към етноса им. Медийният отзвук към успеха на момиченцето показва, че тези предразсъдъци са грешни, а бащата на Никол е щастлив, че хората са обърнали внимание на историята й, тъй като според него медиите обръщат внимание единствено на негативното.



Теми   дискриминация | интелект | интересно

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.