Не търси нея в мен.
Няма да я намериш.
Наранила те е, знам.
Затова си се превърнал в невярващ човек.
Затова за теб всичко е черно и бяло.
Обичал си я, още я обичаш - някъде дълбоко в теб се крие тъга.
Тъга по нея.
Аз не съм тя и никога няма да бъда.
Отне ми много време, за да разбера тази твоя така добре пазена тайна.
И тя се усмихва широко, когато те види, и тя не може да устои на погледа ти.
Знаеш ли.... Колкото си приличаме, сто пъти повече се различаваме.
Не ме познаваш.
Моите очи са други.
Моите очи виждат света по различен начин.
Моите очи харесват гледки, печатат спомени.
Моите очи търсят смисъл, а нейните показност.
Познавам я много преди теб.
Тя се крие във всяка жена.
Мила, невинна, но за съжаление, коварна и слаба.
Нейното оръжие е женствеността.
Намира опора във всеки, няма значение дали си ти или друг.
Аз умея да отказвам и да опитвам сама.
Какво си помисли?!
Че това, което си дал на нея, ще предложиш и на мен?
Не, благодаря.
Аз обичам със сърце, а не с очи.
Можеш да четеш по тях и там ще откриеш истината.
Имам мечта, която можеш да видиш само в тях.
Можеш да преобърнеш профилите ми в социалните мрежи, да поразпиташ за мен но няма да разбереш нищо.
Ще ти кажа само едно - не искам да бъда на места, къде вече си бил и ти се иска още веднъж просто, защото ти напомнят за нея.
Сложно е... Казах ти.
Аз съм различна.
Автор: Валентин Петров
НАЗАД
