Tова беше една от най-важните години в живота ми, защото научих много неща – за себе си и за света. Научих, че, за да можеш да простиш на другите, първо трябва да се можеш да простиш на себе си. Научих, че най-добрият избор е да разголиш душата си и да бъдеш уязвим, макар да живеем в свят, в който е по-много лесно да бъдеш затворен навътре и много по-трудно да бъдеш отворен навън. Научих, че няма абсолютна истина и че монетата винаги има две лица. Научих, че трябва по-малко да осъждам и повече да слушам. Научих, че не трябва да се опитвам да променям хората... защото никой не може да промени насила другия. Научих че, преди зората наистина винаги е най-тъмно. Научих, че преди успеха винаги ти се иска да се откажеш. Научих, че преди да стигнеш там, накъдето си тръгнал, много пъти ще се изгубиш.
Това беше една от най-важните години в живота ми, защото не я изживях леко, но я изживях истински. Защото непознати се превръщаха в приятели, а приятели се превръщаха в непознати. Защото много пъти падах, но всеки път ставах.
Това беше една от най-важните години в живота ми, защото научих, че има какво да дадеш на другите, дори когато си мислиш, че нямаш нищо. Научих, че по-силна от омразата е любовта. Научих, че да живееш истински значи да приемеш себе си и другите... истински. Научих, че... имам още безкрайно много да уча.
Автор: Рупи Каур
НАЗАД
