Наскоро се видях с бивша колежка, излязла в отпуск по майчинство. След няколко месеца дъщеричката ѝ ще навърши три годинки, а тя планираше да се върне на работа. Но плановете ѝ неочаквано се промениха. Съпругът ѝ забрани тя да се връща на работа.
„Майката трябва да седи вкъщи и да възпитава децата” – невъзмутимо заявил съпругът ѝ. Каза и отсече. Никакви бавачки, детски градини, ясли, забавачки и баби. Майката трябва да е до детето и да гледа как то расте, да го възпитава, да го обучава, да е до него, когато то направи първите си стъпки, каже първата си дума. А и планираха второ дете. И отново недоспиване, кърмене, първи зъбки, цицини и драскотини. Какъв е смисълът да се връща на работа?
Съпругът ѝ печели добри пари, живеят добре и са щастливи.
— А ти самата не си ли против? – питам я на четири очи.
— Мисля, че не – неуверено ми отговаря тя, а гласът ѝ трепва. – Разбира се, по-добре е, че детето ще е до мен. Така ще съм по-спокойна. Но когато се омъжвах, си представях нещата малко по-различно. А сега… Три години майчинство и вече нямам сили да стоя вкъщи, да готвя и чистя до безкрай. Много исках да се върна на работа, да общувам с разумни хора на сериозни теми, а изведнъж всичко се промени. Това ли ще е животът ми от сега нататък?
Видимо ще е това. Разбира се, ако мъжът ѝ след години не я остави заради друга и не ѝ напомни по този начин, че навремето тя е била търсен специалист в областта си, после подвижен кухненски робот, а сега е принудена да захвърли тенджерите и мръсните дрехи и да си търси работа като чистачка.
От една страна, в устройството на традиционното семейство няма нищо лошо. Но от друга, двата най-разпространени вида брак, си приличат изключително много, като всичко се свежда до натиск и робство.
Първи вариант: работят и двамата съпрузи.
Прибират се вечерно време от работа, мъжът сяда пред телевизора, а жената започва втора работна смяна. Готвене, чистене, пране, гладене, помощ на децата с домашните и миене на чинии след вечеря. Естествено, ако в къщата живеят домашни любимци, възрастни тъщи и свекърви – всичко пак е нейна грижа. И защо? Какви са били задълженията на съпрузите в миналото? На мъжете се е падало най-трудното: лов, мамути, гори, дърва за огрев, колене на животни, приготвяне на зимнина, строеж на дом, ремонт на покрива. А на жените се е падало по-лекото в случая: готвене, чистене, отглеждане на децата и грижа за възрастните. Но с годините нещата силно са се променили или поне за мъжете. За тях остана само да носят прехраната, докато към задълженията на жената само са се добавили още неща, сред които са и осемчасови работни смени. Да не забравяме и ютията и тенджерите като очакван подарък за рождения ден. Тънък намек от страна на мъжа: „Какво друго ти трябва за истинското щастие?”
Това накратко е равноправният брак, но с домашна работа като бонус за крехките женски плещи. А защо именно жената трябва да изпълнява всичко това? Нима мъжете са по-лоши готвачи от жените или прахосмукачката се включва прекалено сложно?
Вторият вариант: жената загърбва работата и се посвещава до живот на семейството.
Какво толкова и без това цялата къщна работа трябва тя да я върши, поне да се избави от деспотичния началник в офиса.
Нека загърбим засега коментарите на мъжете от типа „И какво толкова правиш по цял ден тук, че не можа да ми изгладиш онази риза” и „Защо са ти пари, след като никъде не излизаш, а покупките аз ги нося като се прибирам” и да поговорим за най-важното: а какво ще стане, ако се стигне до развод? Можете ли да си представите какво е да излезеш на работа след двадесетгодишно прекъсване?
„Вие жените не знаете какво е това истинско семейство” – обвиняват ни мъжете. Напротив, много добре знаем какво е: това са двама равностойни партньора, които встъпват в брачен съюз на основата на равноправни отношения, но единият след работа сяда с бира в ръка пред телевизора, а другия отива в кухнята и се грижи за комфорта и уюта на останалите членове на семейството. Мъжете получават топло ядене, чисти дрехи и възпитани деца, а жените – нервен срив, хроническа умора и капризен съпруг.
НАЗАД
