1. Проблемът не е в това, че срещаш неподходящи мъже, а това... че им даваш телефона си.
Жените понякога ме питат: „Мериън, защо винаги срещам мъже, които злоупотребяват с чувствата ми?“ Отговорът ми най-често е следният: „Проблемът не е в това, че ги срещаш, а в това, че им даваш телефона си.”
Проблемът, с други думи, не е че привличаме определен вид хора, а че изпитваме влечение към определен вид хора.
Например, някой който злоупотребява с чувствата ни, може да ни напомни за единия или за двамата ни родители. „Излъчва отдалеченост и леко неодобрение – тук ще се чувствам като у дома си.“ В такъв случай проблемът не е, че ни причиняват болка, а че ние се чувстваме удобно с нея. Добре позната ни е.
2. Идеята, че съществува идеален за теб човек, който още не се е появил, е най-голямата преграда пред това да срещнеш и задържиш любовта.
Когато сме сами, егото представя нещата така, сякаш цялата болка би изчезнала, ако имахме приятел. Но ако една връзка се задържи, тя ще извади на повърхността, колкото може повече от нашата екзистенциална болка. Това е част от смисъла ѝ... Взаимоотношенията не могат да отстранят болката. Единственото нещо, което „отстранява болката“, е лекуването на причинителите ѝ.
Не липсата на други хора причинява болка в живота ни, а онова, което правим с тях, когато ги има… А това, което правим, е когато се влюбим, да виждаме другия съвършен – какъвто той реално е на едно духовно ниво. Но изведнъж съвършенството, което зърнахме на духовно ниво, се проектира на физическо ниво.
Вместо да осъзнаем, че духовното съвършенство и физическото, материалното несъвършенство съществуват едновременно, ние започваме да търсим материално, физическо съвършенство… И другият престава да бъде човешко същество. Идеализираме се един друг, а когато някой не се припокрива с идеала, сме разочаровани... Хората питат: „Кога ще се появи моята сродна душа?“. Но молитвата за подходящия човек е безполезна, ако не сме готови да го приемем. Сродните ни души са човешки същества, съвсем като нас, и минават през естествения процес на израстване… Любовта е навсякъде около нас. Егото ни пречи да осъзнаем присъствието на любовта. Идеята, че съществува идеален човек, който още не се е появил, е най-голямата преграда.
3. Опитваш да се превърнеш другия в това, което мислиш, че трябва да е, вместо да го приемеш такъв, какъвто е.
Страховете във взаимоотношенията обикновено се коренят в предварителните ни планове за другия или връзката.
Не е наша работа да се опитваме да превръщаме връзката в това, което смятаме, че трябва да бъде. Ако някой не се държи като велик романтичен любовник, вероятно не е предвидено за нас той да бъде такъв. Това не го прави неподходящ. Не всяка връзка е предназначено да бъде единствено любовно приключение: ако влакът не спре на вашата гара, значи просто не е вашият влак.
Егото иска да използва връзката, за да задоволи определените от нас потребности; Светият Дух се моли връзката да се използва от Бог в услуга на неговите цели. А неговата цел винаги е да се научим да обичаме по-искрено другите. Обичаме искрено, когато оставим другите да бъдат такива, каквито са. Егото търси близост чрез контрол и вина. Светият дух търси близост чрез одобрение и свобода. В святата връзка ние не се опитваме да променим човека, а да видим красотата му... Неспособността да приемем хората такива, каквито са, е причина за болка в една връзка.
Автор: Мериън Уилямсън (от книгата "Завръщане към любовта")
НАЗАД
