Защото, за съжаление, първо говорим, а после мислим. Защото искаме другите да се съобразяват с нас, но ние не се съобразяваме с тях. Защото... просто не сме осъзнати...

Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:

- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко - спрял го Сократ - Преди да ми го разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита. Преди да ми разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита.

Първото сито на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ами кажеш, е вярно?

- Не, просто чух другите да говорят…
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е сито на Добротата. Това, което ще ми кажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами, не! Напротив!
- Значи - продължи Сократ - искаш да ми разказваш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито - на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?

- Хм…всъщност - не особено.
- Тогава - заключил Сократ - ако това, което имаш да ми казваш не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го разказваш?

Автор: Неизвестен