Мей е слънчево момиченце на 2 години, което никога не е напускало пределите на болницата до този момент. От раждането си тя е прикрепена към системи, които ѝ помагат да диша, защото страда от рядко генетично заболяване на белите дробове.
Миналия август, когато състоянието ѝ се влошава, нейните родители Кортни Кослов и Маура Вогел я вписват в листата на чакащите за белодробна трансплантация. А през септември се намира подходящ донор. Тогава цялото семейство – Мей, Кортни, Маура и 4-годишната им дъщеря Роузи – за първи път прекарва нощта заедно. На следващия ден Мей влиза в операционната.
Следват няколко седмици възстановяване, но Мей най-накрая може да диша сама и е готова да се прибере у дома.
Двете майки казват, че в трогателния момент, в който дъщеря им застанала на вратата на болницата, момиченцето не можело да повярва, че може да излезе през тях.
41-годишната Кортни е износила Мей и не я е родила преждевременно. По време на бременността или раждането не е имало никакви усложнения. Но само един час след раждането лекарите забелязват, че Мей диша трудно, затова е отведена в отделението за недоносени деца.
Първоначално лекарите смятали, че Мей страда от пневмония, но четири седмици по-късно ѝ поставят диагнозата интерстициална белодробна болест – общ термин, с който се назовават група от редки белодробни заболявания, характеризиращи се с ниски нива на кислород в кръвта и намалена белодробна функция.
В случая заболяването на Мей е генетично, защото ѝ липсва генът ABCA3, който помага за синтезирането на определен протеин, които покрива тъканите на белите дробове и прави дишането по-лесно.
Тъй като не можела да диша сама, на Мей ѝ е поставена тръба, прикрепена към вентилатор, чрез който да получава кислород. „Беше на животоподдържащи системи, които ѝ помогнаха много, но все още не можеше да напуска болницата“, казва 45-годишната Маура.
Родителите вписват Мей в листата на чакащите за трансплантация за първи път, когато момиченцето е само на 3 месеца, но после решават да изчакат, надявайки се Мей да се оправи с времето, както се е случвало и с други деца без гена ABCA3.
За съжаление, явно това нямало да се случи с Мей и родителите ѝ се решават на трансплантацията и отново я вписват в листата на чакащите, когато момиченцето е на 18 месеца.
Подходящ донор се намира само след 30 дни. „Когато ми се обадиха и чух гласа на лекаря, рухнах на пода и се разплаках, казва Кортни. Беше такова облекчение, но в същото време се притеснявах, защото можеше да се окаже, че органът и Мей не са толкова съвместими.“
Маура също разказва за този момент: „Когато Кортни ми се обади, аз ѝ казах хайде, да го направим, тя ще оцелее и ще се справи“.
На 16 септември операцията е извършена. „Няколко дни тя беше упоена и интубирана. В такива моменти не виждаш детето си, само чуваш версията на лекарите, казва Кортни. Но след като я събудиха, тя започна да диша за първи път сама без никаква помощ.“
Три седмици по-късно, без системи и тръби, Мей излиза от болницата, готова да се прибере у дома.
„Когато си тръгвахме, си личеше, че Мей е несигурна, вероятно си е мислела „Можеш да излезеш през тази врата?“, разказва майка ѝ. Преди това, дори когато трябваше да отидем в друга болница на няколко пресечки, я качваха на линейка. Никога не е излизала сама, затова този момент беше много вълнуващ за нас.“
Преди трансплантацията Мей не можела да говори заради тръбата и не можела да се разхожда самичка, а прекарвала повечето време в кошарката в болницата.
Но родителите ѝ казват, че състоянието ѝ значително се е подобрило, след като се е прибрала у дома. „Тя обича да е навън, край водата, и никога не спира да говори, да слушаме гласа ѝ е нещо невероятно“, казва майка ѝ.
Мей все още приема лекарства и имуносупресори, които предотвратяват отхвърлянето на белия дроб. Лекарите се надяват да издържи поне 10 години с тези дробове, преди да се наложи да премине през друга трансплантация. Но малката Мей и нейните родителите са силни и ще продължат да се борят.
Тук вижте момента, в който Мей напуска болницата, както и други очарователни клипчета на малката Мей:
НАЗАД
