X

Трудно е да кажеш „сбогом“, когато не знаеш защо си е отишъл...

от в 11:30 на 28.03.2017 в Всичко за теб | Любов


Трудно е да кажеш „сбогом“, когато не знаеш защо си е отишъл...

Трудно е да кажеш „сбогом“, когато не знаеш защо си е отишъл...

Не знам дали е така, защото съм естествено любопитна или заради обсесивното тревожно разстройство, от което страдам, но да живея без отговори, е абсолютно мъчение за мен.

Никога не съм била готиният спокоен тип, който може да подмине дадена ситуация без солидни заключения, което да задоволи съзнанието ми и преди имах проблеми със съня заради нещата, които намирах за несвършени или неогтговорени, дори и въпросното взаимодействие да беше кратко или незначително за мен в личен план.

Това не беше здравословно, но да бъда изоставена, без дори любезно потупване по рамото, продължаваше да ме преследва с години, без значение от каква важност беше връзката.

Въпреки личната ми невроза, аз се успокоявам от факта, че повечето от нас трудно се справят с отхвърлянето, когато няма обяснение. Виждала съм хора, които са в много по-добро психическо състояние от мен, които тотално откачат, когато останат без отговор след като половинката им внезапно изчезне. Дори и да намираме фразата "Вината не е в теб, а в мен" за пълна глупост, предпочитаме да чуем нещо такова, вместо да бъдем напуснати внезапно.

Идеята, че другата страна "дължи" обяснение е общ рефрен за всички, изоставени без обяснение - както в реалния живот, така и в безбройни филми и сериали - и ми отне известно време да осъзная защо предпочитам да чуя каквато и да е причина пред това да не чуя нищо.

Това, че настояваме да чуем защо сме изоставени, не е желанието за действителна обосновка от другата страна - а за запазване на личното достойнство и това да видиш доброто у партньора си. Никой от нас не иска да повярва, че сме толкова маловажни за някого, че можем да бъдем изоставени, без дори обикновен разговор.

Идеята, че някой, за когото ни е било грижа, може просто да си тръгне от нас, без никакво уважение към чувствата ни, е по-болезнено от самото отхвърляне и ще продължи да ни изяжда много по-дълго, отколкото окончателното сбогом. Това да бъдем изоставени ни кара да се чувстваме лишени от нашата сила и това може да ни създаде проблеми с доверието в дългосрочен план.

Отне ми много време да се науча как да пусна неотговореното да си отиде, но когато го направих, беше защото научих няколко важни неща.

Първо – никой не трябва да хаби енергия, време и чувства, за да спекулира с глупости. Точка. Всички сме чували напомняния, че поведението на другия може да говори повече за него, отколкото за вас – нещо, което е важно да приемете, преди да почнете да се обсебвате от въпросите „защо“ и „как“ са ви изоставили без отговор.

Най-често истината е, че другият човек е прекалено страхлив да се справи с чувствата си като възрастен. Дори само това трябва да ви освободи от чувството на съмнение и себеомраза.

И най-важното, без значение каква е причината за изчезването на другия човек, може да се успокоите, че ви е по-добре без човек, който не цени вас и времето ви. Сега сте освободени от един страхливец и държите ситуацията в свои ръце.

Може и да не ви се струва така в началото, но всички печелят от това!



Теми   връзки | любов | раздяла

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.