Лесно е да ме обявиш за дете, за това че не отговарям за обажданията ти. Или за това, че отказвам поканите ти за вечеря. Или поради фактът, че се опитвам да те изтрия от живота си.
Но истината е, че го правя не защото съм дете, а защото съм достатъчно възрастна да не живея в приказките, да не се подавам на импулсите и да мисля трезво, като избирам спокойствието пред това да бъда с теб. Достатъчно зряла съм, за да не плача за теб, драмата няма място в живота ми. Нямат място и безсмислените ти обяснения и извинения.
Вместо това предпочитам да остана извън тази отровна атмосфера, да се погрижа за себе си като избягам от твоя болезнен за мен свят. Можеш да ме наречеш дете за това, че те игнорирам, че не те поздравявам, когато се срещнем на улицата, но аз не съм дете. Изисква се голяма сила да направиш това, а децата не притежават такава. Изисква се сила да си тръгнеш.
Смятам, че съм достатъчно зряла, за да запазя мълчание в твое присъствие, да се усмихвам учтиво и да избягвам погледа и желанието ти да разговаряш с мен. За това се иска сила. Изключителна сила. Силата да можеш да си тръгнеш.
Мисля, че съм доста зряла, за това че имам силата да се спра, когато искам да изкрещя в лицето ти всички неща, които мисля за теб, да те ударя и нагрубя, за цялата болка, която ми нанесе. Зряла съм, защото те оставих да си отидеш, защото се сбогувах с миналото. Защото разбрах, че няма смисъл да се държиш за нещо, което вече не съществува или е толкова увредено, че не може да бъде поправено. Именно такава беше нашата връзка.
Зряла съм, защото избрах онова, което е най-добро за мен, вместо да се старая да угодя на теб и на всички останали. Да избера трудния път, вместо да тръгна по добре отъпканата пътека.
Достатъчно зряла съм да кажа да, обичам те, държа на теб, искам най-доброто за теб. Но не, ти не заслужаваш това да бъда аз и не заслужаваш място в живота ми. Може би аз съм най-доброто за теб, но ти съвсем не си най-доброто за мен. Аз заслужавам нещо повече от теб. Заслужавам уважение и обич. Винаги. Не понякога, както правеше ти.
Можеш да ме наричаш както искаш. Това няма да промени решението ми, нито поведението ми. Можеш да се опитваш да ме потърсиш и да говориш с мен, но и на това няма да се съглася. Нямаш място в живота ми. Преживях те. Преживях връзката ни. Преживях всичко, което сме имали и нямам желание вече да бъда там. Нямам желание да се опитвам да задържа някого, който не иска да е до мен. Защото заслужавам повече.
НАЗАД
