Уча се да оставям нещата да се случват. Да им позволя да се пренаредят така, както е най-добре за мен. Така, както ги насочва Вселената.
Защото разбрах, че ако тичаш след нещо, значи то не иска да стои при теб, значи не иска да бъде уловено, значи не иска да спре на твоя праг.
Вярвам, че това, което е писано да бъде за мен, ще ме намери, където и да съм. Няма да стоя пасивно, но и вече няма да се боря за изгубени каузи.
Уча се да оставя любовта сама да ме намери. Уча да се спра с декодирането на неясни сигнали и разчитането на скрити смисли. Уча се да чакам ясния знак, знака, който не те кара да си задаваш въпроси и да поставяш под съмнение всичко. Знака, който наистина чакаш. И който чака теб.
Уча се да позволя на тези, които не ме искат в живота си, да си тръгнат от моя. Дори ще им държа вратата отворена, защото вече не искам временни посетители в живота си. Не искам да споделям леглото си с някой, който не иска да споделя всяка нощ с мен. Не искам да давам сърцето си на някой, който не иска да го пази.
Уча се да оставя любовта да ме намери. Онази, ясната. Споделената. Истинската.
Уча се да бъда търпелива със себе си. Уча се да не пришпорвам плановете си.
Уча се да бъда готова да си дам време, за да сбъдна мечтите си.
Уча се как да си простя за грешките и да им позволява да се превръщат в спомени, а не в етикети. Уча се да позволя на тези грешки да ми напомнят, че съм се опитвала да се преборя за неща, които не са били за мен, че съм преследвала цели, които не са били моите цели. Че съм искала неща, за които сърцето ми, дълбоко в себе си, не е било сигурно.
Уча се да използвам натрупаната мъдрост, която ми показва, че най-често допускаме грешки, когато насилваме нещо, което не е за нас, когато се опитваме да вземем нещо, което вероятно не трябва да бъде част от живота ни.
Уча се да спра с опитите да контролирам живота си. Уча се да приемам, че понякога няма да знам всички отговори. Или че не съм там, където искам да бъда. Уча се да позволя на живота да поеме своята посока, вместо отчаяно да се опитвам да го насочвам натам, накъдето си мисля, че е правилно.
Уча се да осъзная факта, че невинаги ще получавам това, което искам, но че животът винаги ще ми дава това, от което се нуждая.
Уча се да се отнасям към живота като към свой приятел. Да се опитвам да го разбера, да се го обичам, дори когато е труден за обичане, да го приемам, дори когато ме обърква. Да оценявам това, което ми е дал. И което ми дава. Да оценявам спомените, с които ме е дарил и с които ще ме дари. Да благодаря за смеха и за тъгата, която ми е помогнала да израстна.
Уча се да приемам нещата такива, каквито са. Уча се да оставям силата на живота да ме движи напред, вместо с всички сили да се опитвам да я спра.
Уча се да живея.
Автор: Рания Найм
НАЗАД
