Уча се на търпение. Уча се да оставям нещата да се случват...
Всичко в живота се променя. Непрекъснато. Знам това, но непрекъснато се боря срещу него. Иска ми се да мога да направлявам живота си. Иска ми се да разбирам всичко, което се случва в него. Иска ми се да мога да видя отвъд настоящето...
Но понякога си спомням, че трябва да забавя темпото. Да се успокоя. Да се науча на търпение. Да се науча да оставям нещата да се случват...
Уча се да успокоявам мислите в главата си. Да затварям очи и да си поемам дълбоко дъх. Да усещам аромата на земята, на небето, на цветята наоколо, на пекарната в дъното на улицата, на чистото пране, на плодовете от пазара...
Уча се да оставям живота да се случва - на мен и около мен. И да се усмихвам дори по време на буря. Уча се да приемам, че не можеш да имаш всички отговори и просто да ги извадиш от джоба си, когато животът ти поеме в неочаквана посока.
Уча се да приемам, че това, което до вчера е било в живота ти, днес може да не е. И че това е окей. Уча се да не боря със зъби и нокти срещу промените. Уча се да не се опитвам да всяка цена да задържа хора, от които явно е дошло време да се освободя.
Уча се на търпение. Уча се да оставям нещата да се случват...
Уча се да улавям настоящите мигове и да ги изживявам, преди да са се превърнали в спомени. Уча се да съм тук и сега и да чакам с отворено сърце утрешния ден.
Уча се, че не мога пришпорвам - решенията си, плановете на Бог или това, което е записано в сърцето на някой друг. Аз нямам контрол върху това. Уча се да се пускам и да вярвам. И да оставям живота да се случва с неговото темпо.
Уча се да приемам, че нещата невинаги стават, както аз искам. И както смятам, че трябва да станат. Уча се да приемам, че нещата винаги стават по най-добрия начин.
Уча се, че търпението не значи перфектен живот, но значи спокойствие и вътрешен мир. Уча се, че, когато не позволявам да се разкъсвам на три различни посоки, когато спра да бързам, когато престана да си казвам, че трябва да знам всичко - тогава осъществявам много по-истинска връзка със себе си и с хората и нещата около себе си - с тези, които наистина си струват.
Уча се, че, когато съм търпелива, това не значи, че бездействам. Значи само, че ставам по-силна. По-подготвена. Че ставам цяла. Че ставам себе си. Уча се, че, когато съм търпелива, не се тревожа за това, което предстои, а се наслаждавам на това, което е, очаквайки с вяра това, което Бог е предвидил за мен.
Уча се, че животът е прекрасен, когато спра да се опитвам да бъда човека, който си казвам, че тряба да бъда; да бъда на местата, на които си казвам, че трябва да бъда; да бъда с хората, с които си казвам, че трябва да бъда... И вместо това просто бъда себе си.
Уча се на търпение. Уча се да оставям нещата да се случват...
Автор: Мариса Донъли
НАЗАД
