X

Уейн Дайър: Няма да си самотен, ако харесваш човека, с когото оставаш, когато си сам.

от в 10:00 на 31.10.2015 в Свободно време | Книги и цитати


Уейн Дайър: Няма да си самотен, ако харесваш човека, с когото оставаш, когато си сам.

Уейн Дайър: Няма да си самотен, ако харесваш човека, с когото оставаш, когато си сам.

Преди два месеца светът се сбогува с д-р Уейн Дайър. Неговите книги, лекции и видео курсове за самопомощ и самоусъвършенстване промениха съдбите на хиляди хора по света. Нека си припомним някои от най-важните уроци, които той ни завеща. За да живеем по-осъзнат живот. За да бъдем по-истински. За да бъдем повече себе си...

Отношението ни към другите

Свобода значи да живееш живота си така, както сам избереш. Всичко останало е форма на робство... Затова, вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор - няма значение какво мислят околните.

В живота другите се отнасят с теб така, както ти си ги научил.

Никога, наистина никога, не позволявай на виждането на oстаналите за това какво можеш или не можеш да убие мечтите ти или да отрови въображението и. Това е твоята територия. Постави знак „Влизането забранено“ и не допускай никой да ти се меси.

Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.

Как хората се отнасят към теб е тяхната карма; как ти реагираш на това е твоята... Когато си се свързал с Духа, не търсиш поводи да се обидиш, да съдиш другите или да им поставяш етикети. Ти се намираш в състояние, в което се чувстваш свързан с Бог. Състояние, което те прави свободен от влиянието на всичко и всички извън теб.

Взаимоотношения, основани на задължение, са лишени от искреност... В този смисъл любовта е способността и волята да позволиш на тези, за които те е грижа, да бъдат такива, каквито сами избират да бъдат, без да се притесняват дали това те удовлетворява.

Животът ти е като пиеса с няколко действия. Някои от персонажите, които се появяват в нея, имат кратки роли. Други – по-големи. Някои са подлеци, други са положителни герои. Но всички те са необходими. В противен случай не биха били в пиесата. Приеми всички, прегърни ги и продължи към следващото действие.

Когато съдиш другия, се лишаваш от възможността да видиш доброто, скрито под повърхността... Истинската магия в отношенията ти с другите идва, когато липсва склонността на съдим човека срещу себе си...

Можеш да дадеш на другите само онова, което носиш вътре в себе си.

Когато отговориш на омразата с любов, лишаваш омразата от силата й.

Хората, които обичат, живеят в свят, изпълнен с любов. Хората, които са враждебни, живеят във враждебен свят. А светът всъщност e един и същ...

Конфликтът ти с друг човек няма да как се случи без твоето участие... Твоето висше Аз иска само да бъде в покой. То не съди, не се сравнява, не изисква от теб да победиш всеки или да бъдеш по-добър от всеки.

Хората, които най-много търсят одобрението на останалите, го получават в най-малка степен, а тези, които го търсят най-малко, получават най-много.

Отношението ни към нас самите

Собствената ни стойност идва от едно нещо – да вярваме, че сме стойностни личности... Ако се опитваш да си като всички, няма да има какво да предложиш да другите, освен своя комформизъм.

Децата ти ще видят кой си от това как живееш, а не от това какво им казваш.

Няма да си самотен, ако харесваш човека, с когото оставаш, когато си сам..

Страстта в теб е най-големият дар, който можеш да получиш. Отнасяй се към нея като към чудо.

Започни да се възприемаш като душа с тяло, а не като тяло с душа.

Невинаги можеш да контролираш това, което идва отвън. Но можеш да контролираш това, което идва отвътре.

Като баща на осем деца, ще ви кажа едно: всеки идва на тази земя, притежавайки своя уникалност. И свой потенциал.

Всеки притежава потенциала на гения в себе си. Той се проявява в живота ти в онези моменти, в които ти хрумва страхотна идея, макар и само ти да виждаш колко е брилянтна.

Можеш да отвориш сърцето си за Бог или за егото. От теб зависи.

Егото е илюзия, но много силна илюзия. Да оставиш тази илюзия да стане част от твоята идентичност, значи да се отдалечиш от истинското си Аз. Егото, фалшивата представа, че ти си това, което правиш или което имаш, е обратното на това да живееш истински живота си.

Отношението ни към детето в нас

Детето в теб, като всички деца, обича да се смее и да е заобиколено от хора, които могат да се смеят на себе си и на живота. Децата инстинктивно знаят, че колкото повече се смеем, толкова по-хубав става животът ни. Грижи се за детето в себе си. Не позволявай на възрастния в теб да заглуши гласа му...

Детето в теб знае как да живее пълноценно и как да се чувства щастливо с всички и всичко на тази планета. Да съхраниш този дух – в това е тайната на вечната младост.

Да запазиш детското в себе си не значи да не се държиш като възрастен. Напълно интегрираната личност е едновременно дете и възрастен. Да носиш детето в себе си значи да гледаш на света с широко отворени очи, да възприемаш нещата спонтанно, да реагираш непресторено, да преминаваш през неуспехите, вярвайки в предстоящите победи, да бъдеш вдъхновен, изпълнен с оптимизъм и да вярваш в чудесата на вселената.

Отношението ни към живота

Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни...Това, което мислим, определя какво ни се случва. Така че, ако искаме да променим живота си, трябва да разширим съзнанието си.

Нашите намерения създават нашата реалност... Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.

Ако промениш начина, по който гледаш на нещата, нещата, които гледаш, се променят.

Погледни на всяко препятствие като на нова възможност... Ако вярваш, че нещо ще проработи, виждаш възможности. Ако вярваш, че няма да проработи, виждаш препятствия.

Можеш да постигнеш всичко, което наистина искаш, стига наистина да се бориш за него. Затова, бори се за мечтите си. Бъдещето не е обещано на никого.

Животът ни е сума от изборите, които сме направили... Обречен си да правиш избори. Непрекъснато. Това е най-големият житейски парадокс.

Чудесата се случват. Бъди готов да ги видиш и приемеш... Но не забравяй: Бог работи с теб, а не вместо теб.

Израснал си духовно, когато успееш да се потопиш напълно в момента, без да мислиш за това къде би могъл да бъдеш...

Не е вярно, че нямаш възможност да живееш живота, който обичаш. Нямаш силата да решиш да го направиш.

Гъвкавостта се свързва с живота. Дърво, което е младо, е гъвкаво. Когато дойде буря, то се огъва и след това отново се изправя. Дърво, което е старо и твърдо, ще се пречупи на две под порива на вятъра. Това е вярно не само за нашите тела, но и за начина, по който мислим.

Не усложнявай живота си. Не го ограничавай с ненужни правила, с всевъзможни „трябва“. Като опростиш живота си и изхвърлиш преследването на тривиални цели и изпълнението на тривиални „задължения“, което отнема толкова много от времето ти, отваряш пътя за гениалността, заложена в теб. Позволяваш й да се прояви в живота ти.

Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.

Забави темпото, с което живееш. Практикувай йога и медитация. Посещавай тихи места като църкви, музеи, планини, езера. Всеки месец чети поне един роман, ей така, за удоволствие... Давай си възможност да оставаш насаме със себе си. Време, през което не си бомбардиран с ежедневни задачи. Да останеш насаме със себе си не е бягство от хората, които обичаш. Това е твоята заслужена почивка, за да презаредиш батериите си..

Всеки ден си подарявай поне по 5 минути за съзерцание на света наоколо. Излез и отвори очите си за чудесата около теб. Това ще ти помогне да се фокусираш по-добре върху живота си.

Спри да се държиш така, сякаш животът е репетиция. Живей го, сякаш това е последният ти ден. Миналото приключи. Няма го. А бъдещето не е гарантирано.

Да се опитваш да се мотивираш, за да запълниш празнини в живота си, е безполезно. Научи се да оценяваш това, което имаш, къде си и кой си.

Да се опитваш да правиш нещата перфектно, е първата стъпка към това да пречиш на самия себе си.

Живей сега. Винаги е съществувало единствено настоящето.

Отношението към слабостите и страховете ни

Няма смисъл да се тревожиш за неща, върху които нямаш контрол, защото просто няма какво да направиш. Още по-малко има смисъл да се тревожиш за нещата, които контролираш. Тревогите само те демобилизират...

Не се безпокой за каквото и да било - никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.

Притесненията, стресът, страхът и гневът не съществуват извън нас. Макар че сме свикнали да говорим за тях така, сякаш са нещо отделно от нас. Не са. Те са вътре в нас. От нас зависи дали да ги оставим в себе си или да се освободим.

Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес. Само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.

Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.

Помни, че, без значение колко добре подредиш живота си, няма как да се отървеш от всички проблеми. Проблемите са част от живота, винаги са били и винаги ще бъдат. Но как избираш да видиш тези проблеми зависи само от теб.

Страхът се появява, когато забравим, че сме част от Божествения замисъл. Да се научим да изпитваме истинска любов значи да изоставим вярванията на егото, че има много неща, от които да се страхуваме, и че живеем във враждебен свят. Можеш да избереш да се освободиш от страха и колебанията и да се върнеш към светлината на любовта, която винаги е с теб.

Мислите са ментална енергия. Те са валутата, която използваш, за да привличаш неща в живота си. Престани да пилееш тази валута за неща, които не искаш.

Във вселената няма съвпадения. Колкото и да ти е трудно да приемеш, трябва да разбереш, че е трябвало да минеш през всичко това, за да стигнеш там, където си днес.

Можеш да прекратиш старите си навици, като кажеш: „Освобождавам се от необходимостта да правя това“.

Отношението ни към щастието

Казано с прости думи, свикнали сме да вярваме, че неща и хора ни правят нещастни. Но това не е вярно. Ние сами се правим нещастни.

Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят... 

Когато танцуваш, целта ти не е да стигнеш до определена точка на пода. Така е и с живота. И в танца, и в живота е важно да се наслаждаваш на всяка стъпка по пътя си.

Не е възможно едновременно да си гневен и да се смееш. Гневът и смехът взаимно се изключват. Ти притежаваш силата на избереш едно от двете... Бъди нещастен. Или се мотивирай. Ти избираш.

Истина е, че когато една врата се затваря, се отваря друга. През целия ми живот, винаги когато съм губел нещо, на следващия ъгъл ме е чакало нещо по-добро.

Научете се да виждате вселената като подкрепяща и добра, защото тогава ще се научите да търсите доказателства, които са в унисон с това. Когато приемете, че вселената е приятелски настроена към вас, ще виждате приятелски настроени хора. Ще виждате обстоятелства, които работят във ваша полза. Ще виждате как богатствата изпълват живота ви.

Имаме нужда от толкова малко, за да оцелеем, но светът ни казва, че ни е нужно много, за да бъдем щастливи. Реклами от всички страни продължават да ни втълпяват, че, за да бъдем щастливи, трябва да притежаваме всички онази неща... А истината е, че колкото повече казваш „Дай ми“, толкова по-малко ти се струва, че имаш.

Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага... Защото в последния костюм, който ще облечеш, няма да са нужни джобове.

Да правиш това, което обичаш, е крайгълен камък за изобилието в живота... Помни, изобилието не е нещо, което изискваме. А нещо, което пускаме в живота си.

Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

Помни, че си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така. Затова:

Обещай си да правиш това, което обичаш, и да обичаш това, което правиш. Още днес!



Теми   самоусъвършенстване | съвети за щастие | цитат | цитати

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.