Може би си спомняте историята на Кери Йънг, която реши да износи неизличимо болната си дъщеря, за да дари органите ѝ и по този начин да помогне на други деца.
Кери научава новината, когато е в 20-тата седмица и може да направи аборт, но решава да роди дъщеря си с надеждата да помогне на други родители.
Тогава тя публикува снимката от ултразвука в своя профил във Фейсбук и написа:
„Тя има съвършени крачета и съвършени ръчички. Тя има съвършени бъбреци, съвършени бели дробове и съвършен черен дроб. Но, за съжаление, няма съвършен мозък. Наскоро открихме, че тя има аненцефалия и е неизличимо болна.“
Аненцефалията е родилен дефект, при който бебето се ражда без части от мозъка или черепа. Състоянието е рядко и се развива при 1 от 1000 бебета, но тези бременности обикновено завършват със спонтанни аборти. Едва 1 от 10 000 бебета се ражда с аненцефалия.
Днес благородното ѝ дело е факт, а сбогуването не е било никак лесно.
Бащата, Ройс Йънг, разказва какво се преживели двамата в един трогателен пост в профила му:
„Онази нощ, преди да тръгна за Ню Орлиънс, наблюдавах как красивата ми съпруга спи спокойно на дивана.
Гледах я как спи, докато дъщеря ни риташе в корема ѝ, дъщеря ни, която няма да живее повече от няколко дни. В онзи момент почувствах колко невероятна жена е моята съпруга.
Спомням си онзи момент, в който открихме, че Ева не е съвършена, и как буквално 30 секунди, след като лекарката ни каза, че тя няма мозък, Кери, задавена от плач, някак си успя да попита: „Ако я износя, можем ли да дарим органите ѝ?“. Лекарката постави ръката си върху рамото на Кери и отвърна: „О, миличка, толкова си смела“. Все едно ѝ каза „Колко мило от твоя страна, но не говори глупости“. Но Кери беше сериозна. Аз стоях до нея, първоначално съкрушен и без надежда, а след това изпълнен с истинско възхищение. Сякаш наблюдавах собствения си живот отстрани и гледах как супергерой открива своята суперсила. В буквално най-ужасния миг от живота ѝ, за по-малко от минута, тя откри сили в себе си, за да помисли за другите и как може да помогне. За 8-те години, в които сме женени (и общо 15-те, в които сме заедно), много пъти съм си мислел, че съм истински късметлия, защото тя се е омъжила за мен. Но този момент беше различен, осъзнах, че не просто съм женен за най-добрата си приятелка, а че тя е забележително човешко същество.
А целият процес беше много тежък. Кери трябваше да се бори всеки ден – тя чувстваше всяко ритане, всяко хълцане, всяко преобръщане. Всеки момент от всеки ден ѝ напомняше, че тя носи дете, което няма да живее. Гърбът я болеше. Краката ѝ отичаха. Случваха ѝ се всякакви забавни случки като на останалите бременни жени. Но светлината в края на 9-месечния тунел щеше да се превърне в мрак. Такъв, какъвто Кери никога преди не е изпитвала, не и докато Ева не се роди и тя трябва да ѝ каже сбогом само след няколко часа или дни. Тя ще трябва да се справи с всичко онова, което съпътства раждането на едно дете. Тя ще има кърма, а тялото ѝ ще се възстановява, но до себе си няма да има малко бебче, което да ѝ дава сила и да ѝ напомня, че всичко това си е струвало.
Решихме Кери да износи Ева до самия край поради много причини, но първата и основната е да дарим органите ѝ. Не го правим, защото искаме да сме много готини или добри във вашите очи. Беше практично решение, което ни даваше сила да продължим, докато в сърцата си осъзнавахме, че Ева е жива и заслужава да се срещне с нейните мама и тати. Знаехме, че възможността да прегърнем и целунем дъщеря си, е нещо, което ще помним и ценим цял живот, но също така знаехме, че даровете, които крие в малкото си телце, са онова, което наистина има значение. Кери го беше осъзнала още от самото начало. Знаехме, че има семейства, които се надяват на чудо за собствените си деца, макар че това означава първо друго дете да загуби живота си. Ева може да е това чудо.“
След този пост семейство Йънг се срещнало и сбогувало с малката Ева, която се ражда и умира на 17 април. Кери споделя горната снимка във Фейсбук и пише:
„Тя беше съвършена по свой собствен начин.“
НАЗАД
