Наскоро разбрах, че не всичко опира да този, който ти липсва, а до това да избираш онези, които вече са го направили.
Наскоро осъзнах, че може би не трябва да обръщаме внимание на вратите, които се затварят, а трябва да се фокусираме върху онези, които се отварят.
Наскоро научих, че може би не всичко трябва да е перфектно, а е нужно да се научим да живеем с недостатъците си.
Наскоро разбрах, че не е важно кой си отива, а по-точно кой ще дойде да ти помогне, когато имаш нужда.
Наскоро осъзнах, че не е важното колко пъти си се провалила, а колко пъти си се изправила и си започнала на чисто.
Наскоро разбрах, че възстановяването не трябва да е лесно и красиво и плачът не те прави по-слаб, но понякога тези моменти са част от израстването ни.
Наскоро научих, че е възможно някой да ти липсва в даден момент, но това въобще не те прави слаба. Не прави слаба теб, мен или останалите. Това доказва, че любовта е била истинска и още е, макар и него да го няма.
Наскоро осъзнах, че няма определено време, за което трябва да се възстановим от раздяла.
Наскоро разбрах, че чувствата на хората се променят и не можем да направим нищо, за да спрем това.
Наскоро научих, че единственото нещо, което някой от нас може да направи, е да покаже себе си в най-добрата си светлина и да се надява, че човекът на другия край ще го забележи, но това невинаги се получава.
Наскоро осъзнах, че не можеш да накараш някого да те уважава и понякога най-трудното нещо, което се налага да направиш е да се отдалечиш от тези, които не те подкрепят, когато имаш нужда. Понякога дори хората, които ни обичат, ни вредят. Най-трудно е да се откъснем от тях, защото са ни прекалено скъпи.
Наскоро разбрах, че единственият начин, който хората запомнят, когато си тръгнеш или отдръпнеш, е, когато си груба и непоколебима.
Наскоро научих, че понякога трябва да простим на хората, които не заслужават, защото всеки от нас заслужава спокойствие и щастие.
Наскоро осъзнах, че най-трудно ще простим на себе си, защото трябва да продължаваме да се учим и да сме добри. Трябва да се гордеем със себе си, както другите го правят.
Наскоро разбрах, че по пътя към успеха ще има много трудности. Ще падаме и ще се издигаме, но дори и тогава ще има хора, които ще ни обичат и ще бъдат до нас. И все пак, трябва да запомним, че най-важно е да поставяме себе си на първо място.