Винаги ще помня за сина си, че....

„За една майка синът ѝ никога не е напълно пораснал мъж. Синът никога не се превръща в мъж, ако не разбере и не приеме това.“

Винаги съм имала здрава връзка с детето си. Но един ден усетих, че той започна да ми се изплъзва. Първо поиска да си направи различна прическа от тази, с която го харесвах. След това изкара шофьорски курсове и започна да шофира. Появи се и приятелка, с която прекарваше всяка свободна минута.

Усещах, че с всеки изминал ден той се отдалечава от мен все повече и повече. Той се отдръпна от мен и чувствам дистанцията между нас все по-ясно.

Синът ми споделя с мен все по-рядко, няма достатъчно свободно време, за да разговаряме и да ми разкаже как е минал денят му.

Но има време за приятелката си, сигурна съм. Те пътуват заедно. Той я обгръща с любовта си и постоянно иска да прави мили жестове за нея.

Радвам се, че съм отгледала млад мъж, който умее да обича и да показва любовта си. Мъж, който знае как да се отнася с жената до себе си.

Но аз се чувствам наранена, защото той вече не само моят син. Липсва ми малкото момче, което идваше при мен с малката си синя пижама и искаше да остана в стаята му, докато заспи.

Винаги ще помня момента, в който моят син се превърна в мъж. Да, аз съм горда, че той е превърна в мъжа, който е днес. Но дълбоко в себе си знам, че този момент беше един от най-тежките в живота ми, защото се разделих с моето малко момче.

НАЗАД