Нека ти разкажа за нея.

Виждаш, че е красива... но тя е от онези – безплатно красивите. Без нужда от грим или старание. Красотата ѝ идва някак естествено – отвътре. Обаче това е само повърхността. И далеч не е най-интересното. Тя обича приключенията. Не ги търси. Те сами я намират. Едно е сигурно обаче – с нея никога, никога няма да ти е скучно. Създадена е да изпъква, но е някак случайно и съвсем не нарочно. Огънят в косите ѝ се забелязва отдалеч – „ Целуна ме слънцето ” – така ми каза веднъж. Огънят в очите ѝ обаче, е по-силен. Това е първото, което ще забележиш у нея. Можеш с месеци да се чудиш, с какво този поглед е по-различен и защо не можеш да си го избиеш от главата. Нека ти спестя времето – любопитство. Любопитство към всичко и към всеки. А ако си късметлия и събудиш любопитството ѝ към себе си, и теб те очаква приключение.

Не знам как ще я спечелиш, обаче. Нека само ти кажа, че тя няма да се впечатли от скъпата ти кола. Твърде заета е да гледа небето. Няма дори да погледне скъпия ти часовник. По скоро ще го свали от ръката ти и ще го изхвърли, защото времето за нея не е важно. Дали си облечен в най-модерните дрехи или в дрипи, за нея няма значение. Тя не вижда дрехите. Вижда хората в тях.

Някога срещал ли си момиче, което не е предубедено? Което никога не съди?
От нея няма да чуеш забележки или злобни подмятания. Когато не харесва нещо, просто го подминава. И толкова! Не поглежда назад. Няма тема. Ще ти отнеме години да я изучиш и накрая пак няма да си я разбрал напълно.

Просто тя, не е точна наука.

Не можеш да я обхванеш в рамка. Не се и опитвай даже! Ще я счупи! Цветна е. Като екзотична птица. И също толкова свободна и независима. Да я опитомиш ще е жалко. За света ще е жалко. За теб също. Когато ѝ се лети, остави я да полети. Ще се върне при теб... но само ако заслужаваш. Има страхотно чувство за хумор. С нея ще се смееш, както не си се смял до сега.

Знаеш ли защо? Защото ще е наистина смешно. Без заучени фрази. Без повтарящи се вицове. Просто чист, гъделичкащ хумор. Често си говори с бездомници, странници и с хората, които никой не забелязва. Недей да нервничиш ако спре и заговори някой непознат – както казах, тя не вижда, с какво е облечен човек, или какъв цвят е кожата му… Тя вижда душите. И ако душата е добра, се разхожда в най-скритите й кътчета.

С нея можеш да си говориш на всякакви теми и по всяко време. Събуди я в три през нощта с въпрос! Повярвай ми, няма да ти се разсърди. Ще те изненада с мисленето си. Дори да не си съгласен, винаги ѝ давай шанс да ти обясни защо мисли така. Зад всяко твърдение стоят безброй причини и следствия. Кое от кое по-интересни. Искаш да те запозная, но нея ще трябва да я заслужиш. Да я спечелиш. Трудно е! Тя не се трогва от обичайните цветя и подаръци. С нестандартните хора се налага да си нестандартен. Да мислиш! Да слушаш внимателно! Да се стараеш! Казах ти че ще е трудно. Да ѝ разбиеш сърцето ли? Моля те! По скоро тя ще разбие твоето. Няма да е нарочно.

Да я задържиш също ще е ужасно трудно. Тъкмо ще решиш, че си я спечелил и ще трябва да се връщаш отначало. Все нещо няма да ти е достатъчно за да я разбереш напълно, но и тя никога не разкрива всичките си тайни. Не, тя не е от този свят и само ако ти позволи ще можеш да отидеш в нейния. А стъпиш ли веднъж там, връщане няма. Ти няма да искаш да се върнеш. Защо ли? Ще е все едно до сега да си бил сляп и изведнъж да прогледнеш. Извинявай, но повърхностните момичета, с които се срещаш, вече няма да са ти интересни.

Така че помисли добре и ми кажи – Да те запозная ли? Защото след това, връщане обратно няма!

Автор: Мария Миразчийска