Днес някъде ми минаха думите на Кърт Вонегът: “Радвайте се на силата и красотата на младостта си. О, всъщност, както и да е! Вие ще разберете силата и красотата на младостта си, едва когато те вече са избледнели. Повярвайте ми, след 20 години, когато разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да си представите, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. Ще видите, че не сте толкова дебели, колкото сте си си мислили.”

Ще разберем и още безброй много неща. Ще разберем, че само сме предполагали, че живеем, а е трябвало много повече. Ще разберем, че ни е отивало да бъдем нелогични и безразсъдни, а ние така силно сме искали да се впишем в рамката. От малки искаме да станем големи, а когато порастнем прекаляваме с възприятията си за големина. Това, че вече си на възраст не означава, че не можеш да правиш глупости и да грешиш. Задължително е! За да се учиш, учиш, учиш!

Ще разберем, че сме пилеели времето в драматизиране на маловажни неща, събития и хора. А е трябвало просто да си вземем поука и да продължим. Времето не чака никого и ни гълта във водовъртежа си в момента, в които ни почуства разколебани и загубили надежда. Не бива, хора! На всякаква възраст – спрете да гледате негативното, било то и в лошите моменти. Направете този живот жив! Не забравяйте да дишате, търсите, питате и продължавате! Живейте!

Aвтор: SilviÁmica