Има стара индийска поговорка: „Децата връзват краката си за тези на майка си“. И ако сте майка, знаете, че това и истина. Затова вървете бавно, скъпи майки.
Забавянето започва с подутото ви коремче, патешката походка, загубата на сън заради ходенето до тоалетна на всеки час и половина като по часовник и неща като киселини, недостиг на дъх и прасци толкова подути, че сякаш поглъщат целите ви глезени.
Продължава с раждането, което рядко протича по план. И независимо как бебето ви ще се появи на този свят, то оставя белег върху тялото ви. А вие ставате жена, която с много усилия, болка и пожертвование, е дарила живот на този свят. И когато за пръв път прегърнете това бебе, повече никога няма да бъдете същите.
Майка. Воин. Пожертвователка. Гледачка. Експерт по целувките. Шофьор на такси. Експерт по гушканията. Четец на приказки. Певица на приспивни песни.
Това бебе ще се увие около краката и сърцето ви и никога няма да сте същите.
Ще отговаряте на бебешки плач посред нощ. Ще четете статии как да накарате детето си да спи през нощта и точно когато мислите, че сте го измислили, ще почнат да му никнат зъбки или ще пропуска следобедната дрямка, а всичко, което сте знаели, ще изхвърчи през прозореца.
Ще направите мускули от поставянето на столче в колата. Парфюмът ви ще бъде бебешко повръщано, а раменете ви винаги ще са покрити с със смес от сополи и лиги.
Животът ви ще се върти около неща като хранене, акане и спане. Може да има моменти, в които да плачете, защото всичко, което искате от живота, е просто един душ.
Независимо колко сте искали да бъдете майка, това ще противоречи на независимостта и гордостта ви. В един момент ще се чувствате като провал. В друг момент ще копнеете да има нещо, в което да се чувствате добра.
Това дете ще расте бързо. Ще откриете, че казвате неща, които никога не сте си помисляли, като "Не трябва да се събличаш гол в парка", "Не си бърши сополите в сестра си" и "Когато кучето те близне, не го ближи и ти".
Ще се наслаждавате на ярко изразената личност на децата ви и ще се ядосвате на неподчинението им. Ще искате да се скриете някъде, когато детето ви почне да подскача и крещи в супермаркета. Когато гледате как малкото ви дете издърпва пластмасовата лопатка от ръцете на своето приятелче и крещи "Моя!", ще знаете със сигурност, че ние не сме научени да бъдем грешни - раждаме се с това.
Ще дисциплинирате и ще моделирате. Ще се чудите къде сте сбъркали.
Дните ви ще се движат бавно - дали ще бъдете на работното място и ще броите часовете, докато се завърнете у дома при бебетата си или пък ще бъдете вкъщи и ще броите часовете, докато съпругът ви се прибере вкъщи, за да ви помогне. Ще подреждате играчките и след миг отново ще е разхвърляно. Ще знаете колко болезнено е да стъпите на парче конструктур или миниатюрен стегозавър. Ще има дни, в които ще ви се струва, че единствено чистите.
Има и моменти, в които ще се проправяте към ресторанта за бързо хранене, просто защото искате всичко да се случи по-бързо. Ще изпитвате вина, че не сте приготвили сандвичи с пшеничен хляб и не сте поднесли резенчета ябълка и морковени пръчици на 4-годишното си хлапе, което гледа към голямото синьо небе сякаш го вижда за пръв път и пита: "Господ там ли живее, мамо?".
Ако не живеете достатъчно бавно, сякаш завързани за чудото на тези години, можете да ги пропуснете.
Децата може да завръзват краката ви. Може да са ви необходими повече жертви на време и мечти, отколкото сте предполагали. Може да се чувствате неадекватни, недостатъчни, прекалено крещящи или неспособни да поддържате реда в дома си.
Ще ви се струва, че „накуцвате“ като майка.
Уповавайте се на Господ, скъпи майки. Уповавайте се на него в болницата, когато настъпи бъркотията и нищо не върви по план. Уповавайте се на него, когато бебето будува по цяла нощ. Уповавайте се на него, когато малкото ви детенце се напишка на пода за пети път този ден. Уповавайте се на него, когато хлапето ви пищи, защото си е задръстило бонбон в носа. Уповавайте се на него, когато откриете неща като обрив, кърлеж или висока температура.
Ще ви се струва, че сте завързани, но вие сте обвити в изобилието на Божията благодат.
Ако мога да кажа нещо на всички майки, то ще бъде: Краката ви са вързани с причина.
Вървете бавно.
Годините са скъпоценни, мимолетни и изпълнени с даровете на Неговата благодат. Оставете тези бебета да ви завържат с малките си ръчички, обвити около врата ви. Знайте, че вашите деца не се нуждаят от вас, само ако сте съвършени.
Няма нищо лошо в това да накуцвате.
Защото ако се уповавате на Бог, децата не виждат накуцването ви – те виждат как Бог върви с вас.
НАЗАД
