X

За лъжата и истината

от в 14:00 на 06.04.2015 в Свободно време | Интересно


За лъжата и истината

За лъжата и истината

Колкото и невъзмутими да оставаме външно – щом шмекеруваме, неконтролируеми реакции на нервите със сигурност ни издават. Този който познава признаците, може да разобличи и най-изкусния лъжец.

Тестът е прост. Лицето, което се подлага на проверка написва на листче тайно число от едно до десет. После го включват към детектора на лъжата. Ръководителят на опита пита: „Какво написахте – едно, две, три, …” Десет пъти кандидатът отговаря не”. Залог няма. Не става въпрос нито за свободата, нито за затвор,нито за повишение или уволнение. Всичко е само игра. Значи няма нищо по-лесно от това да запазиш хладнокръвие. И все пак, уредът ще
разобличи човека - гарантирано, прецизно.

Простата причина: „Човекът е програмиран да казва истината”, твърдят психолозите и специалистите експерти по детектора на лъжата. Всяка преднамерена шмекерия, всеки блъф означава стрес. А той удря по вегетативната нервна система, която не може да се контролира съзнателно.

Кръвното налягане се повишава, пулсът се учестява, дишането става плитко, кръвта нахлува в мускулатурата, потта избива от порите. Активизира се вътрешната програма на тялото настроена на „бягство” и „борба”. Това става напълно автоматично и против волята ни. Тъй, че можем да лъжем, без да се изчервяваме, но не и без да се изпотим. Именно този признак се регистрира от детектора на лъжата. Колкото по-влажна е дланта, толкова по-ниска е електрическата съпротива на кожата, толкова по-голям е стресът, съответно-толкова по-голяма е лъжата.

Учудващо е и това, че средностатистическият човек въпреки всичко изрича неистини поне пет пъти на час. И то без никакви угризения на съвестта. Започва се още от сутринта, когато секретарката пожелава приятен ден на ненавистния си началник или когато на входа пред жилището ни, прибирайки се от работа отговорите на въпроса на съседката: „Здравей как си” с дежурното ”Благодаря добре”, а не сте никак, ама никак добре. И съвсем не свършва късно вечерта, когато някой мераклия за славата на Казанова шепне на ухото на случайната си позната, че тя е най-хубава от всички жени в живота му.

Макар и заклеймена, лъжата отдавна е приета от обществото. Ако всеки винаги казваше всекиму безжалостно в очите цялата истина, социалната ни структура би рухнала тутакси. Какво печелим като кажем на колежката си, че изглежда ужасно днес? Вероятно сутринта се е събудила с главоболие, или не се е наспала добре, може да е имала недоразумения със съпруга си, с детето и е видно, че днес не е в най-добрата си форма. И какво от това, на всеки се случва. С откровеността си ще я накараме да се почувства още по-зле и вместо да я разведрим, най-много да съсипем остатъка от деня й.

А би могло да бъде по друг начин. Кажете й колко добре й стои синият цвят на блузата със сините й очи или се пошегувайте с нещо. Това ще я накара да се усмихне или да ви благодари. Вие изричате една приятна истина, като й спестявате неприятната. В „Правилата на живота”, Хорас Джаксън Браун с малко шега ни препоръчва: „Прави комплимент поне на трима души на ден”.

Запитвали ли сте се, колко пъти сте били така истински и искрени с ваши познати и приятели?

Винаги е приятно да казваме истината, но за съжаление в ежедневието ни рядко го правим за хубавите неща. Не говоря за ласкателство, а за обективната истина. Надявам се, всеки би се зарадвал да чуе: „Поздравления, имаш прекрасно и сплотено семейство”, без повод, просто така, защото го е виждал щастлив със семейството му, радвал му се е и се е възхищавал искрено. Или от шефа си за добре свършена професионална задача:
„Перфектно колега, продължавайте все така”. Две изречения, две истини, които правят чудеса с настроението, самочувствието и стимулирането на човека.

Научно е доказано, че лекарите които залъгват пациентите си с думи като:„Нямате основания за безпокойство”, постигат по-големи успехи в лечението,
отколкото твърде прямите.

Доказано е също, че послъгващите деца са по-интелигентни от честните. Същото важи и за възрастните. Защото е прекалено лесно за всеки да казва истината, докато за умелата заблуда са необходими фантазия и творчество.

Ето какво казва философията по въпроса: В „Човешко, твърде човешко”, Фридрих Ницше твърди, че тези които не лъжат го правят защото им е трудно да измислят лъжи. Опирайки се на своята обща теория, която оценява хората по тяхната сила и способности, този, който винаги казва истината, просто е по-глупав от останалите. Парадоксално, нали? В разрез с възпитаването на всички морални и духовни ценности на личността. В крайна сметка, дали не сме свикнали да слушаме повече приятни лъжи, отколкото неприятни истини?

Съществуват няколко типа лъжи и съответно според тях се обяснява човешкото поведение, реакции и действие. Съгласно статистиката посредством половината от лъжите си ние се опитваме да си спестим неприятности тип „манкьор”, около една четвърт ни служат, за да направим живота си по-ведър и приятен – тип „чаровник”, 10% от шмекериите целят да ни представят в по-добра светлина тип „аферист”. Към нея е и онази лъжа, която се среща в психологическата диагностика в така наречената скала-социална желателност /лъжа/. Задават се въпроси изискващи социално желателни отговори или отговори, с които бихме били приети или отхвърлени
от социалната ни среда. Като например: „Взимали ли сте по погрешка чужд молив, химикал, запалка от бюрото или масата на колега или познат?” Повечето хора отговарят с „не” , за да не ги помислят за „крадци”. А в живота на почти всеки от нас се е случвало в бързината да вземе нечия такава не толкова ценна вещ. Или на въпроса: „Случвало ли ви се е да кажете нещо лошо по адрес на някой ваш съсед или приятел?” Отново 70% от отговорите са отрицателни. Сякаш никога в живота си не сме коментирали някого?!

Само една малка част от неистините е със сигурност зловредна – тип „интригант”. За нея не е нужно да се дават пояснения и подробности, тъй като всички сме наясно за неприятните и ужасяващи последици от такава лъжа.

Често лъжците могат да бъдат разкрити и без скъпоструващия детектор на лъжата. Във всяка книга за езика на тялото /невербално общуване/ са дадени подробни указания за това как да изобличим някой в лъжа. Но най-елементарния начин е по примигването. Заедно с пулса и кръвното налягане неволно се повишава и честотата на мигането. Когато събеседникът ви се
кълне и казва „Честна дума”, погледнете в очите му. И ако ви направи впечатление, че примигва по-често, можете да бъдете сигурни, че ви баламосва!

И в заключение. Можете да хитрувате, но внимавайте как го правите, кога го
правите, с кого, за какво и дали си заслужава. В крайна сметка обаче, рискувате ако попрекалите да бъдете разобличени. И както е и в песента „Ако си дал” по текст на Иля Велчев: „Ти закъсняваш понякога истина, но винаги, идваш при нас!”. Коментарите са напълно излишни.

Не приемайте твърде сериозно ежедневните провокации свързани с безвредната лъжа. Просто наблюдавайте, анализирайте, учете се и се забавлявайте. Защото живота е най-интересната, неповторима и стара човешка игра.

Автор: Фани Владимирова, психолог

Ако обичате да разказвате истории, имате вдъхновение и интересен непубликуван текст, който искате да споделите с повече читатели - станете автор в Dama.bg



Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.