X

За магията на пътуването и проблемите на хората с увреждания

от в 11:38 на 02.05.2014 в Свободно време | Пътувания


За магията на пътуването и проблемите на хората с увреждания

За магията на пътуването и проблемите на хората с увреждания
Мартин Хенг е един от дългогодишните редактори в световния портал за пътувания Lonely Planet. Преди няколко години той преживява тежък инцидент, който го приковава към инвалидната количка, но това не спира страстта му към пътувания и към подобряване на инфраструктурата и информираността на хората с увреждания за възможностите да пътуват. Ето историята на Мартин: 
 
"Пътуването винаги е било в кръвта ми. Може би съм го наследил от баща ми, който е роден в Сингапур, обиколил е света с търговските военноморски сили на Великобритания, след което трайно се установява на Острова, където съм роден и аз. Живял съм и съм работил в 6 различни държави, а съм посетил лично повече от 40. През 80-те и 90-те прекарах най-хубавите си 10 години, пътувайки, като спирах само за да поработя и събера пари за следващото си пътешествие. 
 
Представете си каква беше еуфорията ми, когато през 1999-а получих работа в Lonely Planet, чиито книги бяха мой верен спътник през изминалото десетилетие. 
Оттогава съм неизменна част от компанията и съм сменил 7 различни длъжности, включително Мениджър дистрибуция и Редакционен директор, отговарящ за отпечатването на всички книги. 
 
 
Винаги съм бил много запален по колоезденето. Когато бях на 19, карах от Бирмингам до Северна Франция. През 90-те заедно с половинката ми карахме по крайбрежието на Нова Зеландия, както и в Северна Япония - направихме няколко обиколки на Токио и региона, докато живеехме там. Имах късмета да бъда част от екипа на Lonely Planet за щафетата Tour d’Afrique, която включваше колоездене по маршрута Найроби, Кения, през Северна Танзания и по продължението на езерото Малави - трасето беше дълго около 2500 км и отне 18 изтощителни дни. 
И, разбира се, всеки ден изминавах 40 км (отиване и връщане) до работа с колело - нито дъждът, нито силното слънце можеха да ме спрат. 
 
И тогава се случи кошмарът на всеки велосипедист - блъсна ме кола. За нещастие обаче не ми се размина само с няколко счупени ребра. Вместо това получих сериозна травма на гръбначния стълб, която ме остави парализиран. 
 
До известна степен съм късметлия, че все пак не съм загубил напълно чувствителността си. Всъщност всички мускули си работят - но по несъвършен и некоординиран начин - вече 3 години. 
 
Научих се да ходя отново, макар и само с помощта на проходилка, много бавно и на съвсем кратки разстояния. Единственото по-мащабно пътуване, което съм предприемал, е до Project Walk, лагер за инвалиди в Калифорния, където пациентите се подлагат на 3-4 часа физиотерапия на ден с помощта на най-новото и модерно оборудване в тази област. 
 
Това обаче не беше пътуването, такова каквото го познавах... но беше достатъчно, за да ми покаже, че предприемането на подобно нещо от човек с увреждания изисква много повече подготовка и планиране. Имах ли достатъчно лекарства и консумативи? Каква беше политиката на авиокомпаниите спрямо пътниците с увреждания? Какви приспособления щяха да ми бъдат необходими, кои от тях трябваше да взема с мен и кои можех да наема на място? Дали квартирата щеше да бъде достатъчно достъпна? Щях ли да се справя с къпането и ставането от леглото? Трябваше ли да наема ван, за да пренесе инвалидната ми количка или щях да се справя и без него?
 
 
Бяха си отишли дните, когато просто се опитвах да сложа колкото се може повече багаж в раницата си и да се кача на самолета, без никакъв предварителен план. 
 
С този опит зад гърба ми, започнах да работя отново, на половин работен ден и все повече се интересувах каква информация и ресурси има налични за всички хора с увреждания, които искат да пътуват. Разбира се, в началото си мислех, че ще е лесно - все пак живеем в ерата на технологиите и не би трябвало да има проблем с намирането на информация за подходящи квартири и пътувания в чужбина, но грешах. 
 
Все пак има информация, и то много, но не е толкова лесно да се намери - повечето от нея се намира в тясно специализирани сайтове или пък сайтове на правителството, написани обаче предимно на местния език. 
 
Напоследък се появиха някои уебсайтове и мобилни приложения, опитващи се да запълнят тази ниша - те питат хората доколко определени места са достъпни за хора с увреждания, осигуряват мнения и оценки за квартири, ресторанти и т.н. Но повечето от тези сайтове са локални - на градско или национално ниво - и е ясно, че има още много работа, докато станат наистина полезни. 
 
 
Когато започнах да се свързвам с различни организации, защитаващи интересите на хората с увреждания, и им казвах, че работя за Lonely Planet, те ме питаха защо ние не започнем да издаваме книги, свързани с "достъпното за всички пътуване". Аз не съм убеден, че издаването на книгата (или серията от книги) е правилната стъпка, при положение, че можем да се възползваме от толкова много неща, които технологиите ни предлагат, особено като се има предвид колко много инвалиди, включително и аз, разчитат на смартфоните си. Според ООН поне милиард е броят на хората с увреждане или ограничена подвижност и аз съм сигурен, че има пазар за подобни продукти. Това не е просто въпрос на социална интеграция или човешки права, а по-скоро увеличаващ се икономически императив за всички в туристическия бранш. 
 
Днес аз съм Accessible Travel Manager в Lonely Planet (б.а. - грижи се за улесняването на пътуването на трудноподвижни или хора с увреждания), и това да направя пътуването по-лесно и достъпно за всички онези, които са възпрепятствани от проблемите на подвижността, независимо дали заради възраст, болест или травма, се превърна в моя мисия. 
 
Според мен най-важното нещо е да изградим общност, която свободно да споделя идеи, информация и опит, чрез думи, снимки и видео. Всеки има различни нужди и колкото повече информация е достъпна - особено тази, представена с видео и картинки, толкова по-уверени се чувстват хората с увреждания, че техните нужди ще бъдат посрещнати, когато пристигнат. 
 
Ние трябва да извадим всичката тази важна информация, скрита в специализираните групи и сайтове. Трябва да съберем всичко на едно място, имайки предвид увеличаващия се брой сайтове и мобилни приложения по целия свят. И трябва да покажем на бизнеса, че е в техен интерес не само да се стремят да изпълнят всичко от законова гледна точка, но и да предоставят информация на сайтовете си, благодарение на която пътуващите хора с увреждане ще могат да направят своя информиран избор. 
 
Аз вярвам, че това е истинският потенциал на заобикалящите ни дигитални технологии. И съм истински развълнуван - заради мен самия, заради Lonely Planet и най-вече заради тези един милиард хора, чиито телесни увреждания им пречат да изпитат радостта от пътуването. "
 
Повече за този проект на Lonely Planet ще откриете тук
 
Източник: Lonely Planet
 


Теми   Lonely Planet | Пътуване | хора с увреждания

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.