Колийн Темпъл пише послание към майките, които дават всичко от себе си.
Нормално е да искате повече.
Скъпа мамо,
Майка, която е претоварена. Майка, която е уморена. Майка, която се нуждае от прегръдка. Всичко ще се оправи.
Мислех за това напоследък. Как майчинството е Параграф 22. Някои дни децата се събуждат в 5:45 и не си сигурна дали ще оцелееш този ден. Знаем, „дните минават бавно, но годините бързо“ и всички подобни неща. Но се уморяваш. (Кафе, моля.)
А някои дни децата спят до 8:30 ч. Тогава пиеш кафето си на тишина, отговаряш на имейли, вземаш душ и си готова да завладееш деня. В добро настроение си, защото си най-добрата майка и вече си пила 3 чаши кафе, защото си развълнувана.
Всичко това се повтаря – има върхове и спадове.
Чувстваш се виновна, след това победителка. Уморително е, но някак си събираш енергия, за да се усмихнеш и да преживееш деня.
Просто искам да кажа: когато ти липсва свободата като майка, е нормално да си мислиш за деня, когато тихият и спокоен душ е нещо обичайно, вместо да се бориш с армия от играчки и снакс. Или да прекараш осем минути, притеснявайки се, че си забравила ножиците, а тригодишното ти дете ще има нова занимавка, защото си имала дързостта да отделиш време да епилираш краката си. (Понякога просто трябва да го направиш.)
Също така е нормално, но... да бъда честна, е и малко дразнещо да мислиш, че чуваш детето си да плаче, докато си в банята, въпреки че то спи или някой друг се грижи за него и дори не с теб.
Нормално е да искаш да спиш през нощта, но също така да тичаш бързо към бебето си, когато се събужда и плаче в 2 през нощта.
Нормално е да се кълнеш, че „тази вечер спираме кърменето преди лягане“, само за да се откажеш, защото е по-лесно и не си сигурна дали си готова да го спреш все още.
Нормално е да искаш да носиш грим и хубави дрехи (да, включително дънки, а не спортни клинове!) Но също така може и да изглеждаш зашеметяващо в ежедневието си със спортни панталони.
Нормално е да поръчваш храна, вместо да пазаруваш.
Също така е нормално да дадеш на децата си пилешко за вечеря, защото няма друго, а трябва да им предложиш някаква, за да може да гледаш „Непорочната Джейн“ в леглото, когато денят ти приключи.
Нормално е да искаш плачът да спре, но и знаеш, че един ден ще ти липсва.
Нормално е да затвориш очи, докато излизаш от вкъщи, така че да не виждаш бъркотията. (Ако започнеш да чистиш сега, никога няма да излезеш ...)
Също така е нормално да използваш времето да почистиш, да измиеш съдовете, да пуснеш прахосмукачка, докато децата са заети да играят. Понякога трябва да направиш това, което трябва да направиш, а те трябва да се научат да се грижат за себе си. Освен това чистата къща избистря ума.
Нормално е да искаш едновременно да бъдеш с децата си, но също така и да бъдеш без тях на плажа – като да пиеш маргарита и да се веселиш в пясъка, крещейки: „Свободна съм!'
Нормално е да искаш да избягаш, когато наближи време за лягане, но и да си тъжна, че ще пропуснеш приказките и целувките за лека нощ.
Нормално е да ти липсва твоето „преди да стана майка аз“ и независимостта, която често си приемала за даденост, но в същото време не можеш да си представиш коя би била без децата си. Или какво би правила. Или дали би било приемливо да гледаш Дисни филми, ако нямаше деца. (Наистина ли може да живееш без „Смелата Ваяна“? Отговорът е „не“).
Нормално е да бъдеш човек, жена и майка.
И всички останали неща. Да имаш отговорности - понякога много повече от една. Нормално е да имаш мечти и цели, които включват семейството и децата, както и такива само за себе си.
Нормално е да си уморена и емоционално изтощена. Но когато тригодишното ти дете грабва ръката ти и казва: „Мамо, ти най-добрата майка!“, знаеш че всичко е наред.
Позволи си да почувстваш всички тези сложни чувства наведнъж. Всичко ще бъде наред.
НАЗАД
