- Защо не спиш?
- Обичам да гледам цветовете на нощта. Малкото прозорчета, които светят. Знаеш ли, гениите живеят нощем. Тогава пишат, рисуват, композират или правят открития. Но те са малко. Повечето хора си лягат рано и стават рано. Забързани в житейските си грижи и неволи, забравят детето, което са били някога и са седели по цяла нощ будни и мечтаещи. Помниш ли първата си Любов? Какво правеше нощем, когато бе влюбена за първи път?
- Мечтаех си за него и... пишех стихове.
- А сега... сега си лягаш рано и сутрин бързаш за работа, после пак вкъщи, вечеря, домашни задължения и хоп... в леглото. Мечтите ти изчезват или са само материални...
Запомни от мен, малката, не вярвай на тези, които си лягат рано, а на тези които посрещат будни изгрева. Нощта е за велики дела, денят принадлежи на обикновените хора.
Всеки ден ние умираме, а нощем се прераждаме.
Из "Две минути след полунощ"
НАЗАД
