Понякога ни е трудно да се справим с 2-3 деца, а представяме си, ако имахме 44! Но, това не е никаква шега. 39-годишна жена от Уганда вероятно в момента е най-многодетната майка в света – тя е родила 44 деца – 6 от тях са починали, а останалите 38 живеят под един покрив. 10 от тях са момичета, а останалите – момчета.
Името ѝ е Мариам Набатанзи и животът ѝ изобщо не е лесен. Нейната история е споделена от журналиста Касим Кайра, който посещава семейството.
Когато е едва 13-годишна, няколко мъже идват в дома на баща ѝ и му носят „подаръци“. След това леля ѝ я моли да я придружи и двете тръгват с мъжете. Момичето изобщо не подозира, че баща ѝ я е продал. Леля ѝ я оставила в къщата на бъдещия ѝ съпруг, който бил с 27 години по-възрастен от Мариам.
Мариам казва, че бракът ѝ никак не бил лесен. Тя самата била още дете, но трябвало да се грижи и за децата на съпруга си, родени от други жени: „Съпругът ми имаше много деца от предишни връзки и аз трябваше да се грижа за тях, защото майките им бяха пръснати из цялата страна. Освен това той беше много агресивен, биеше ме постоянно, заплашвал е да ме убие“, казва Мариам.
Още на следващата година Мариам ражда близнаци. Момичето мечтаело да има 6 деца и след като ражда още три двойки близнаци, решава, че 8 деца са ѝ предостатъчно. Тя отишла на лекар и го помолила да направи нещо, защото не искала да има повече деца. Той обаче ѝ казал, че тя е твърде плодовита и процедурата може да е опасна за здравето ѝ.
При всяка овулация яйчниците на Мариам отделяли по няколко яйцеклетки, което повишавало шанса за забременяване. Тамошните лекари ѝ обяснили, че ако тези неоплодени яйцеклетки се натрупат, след като ѝ вържат тръбите, тя може да загуби живота си. Най-вероятно тя е наследила това състояние от майка си, защото и в семейството на Мариам имало много близнаци и тризнаци. Баща ѝ имал 45 деца, макар и от няколко различни жени.
След новината от лекарите Мариам забременяла с петзнаци. След като децата станали 23, Мариам отново потърсила помощта на лекарите, но те отново отказали да извършат процедурата. Вероятно те самите не са били особено компетентни.
Преди няколко години тя решава да пробва със спирала, но това довело до усложнения и Мариам се чувствала много зле, постоянно повръщала и накрая дори изпаднала в едномесечна кома. Естествено, спиралата трябвало да бъде отстранена и Мариам продължила да ражда деца.
Всичките деца на Мариам са родени в дома ѝ, единствено последното ѝ дете е родено с цезарово сечение в болница.
Тя казва, че не съжалява, че има толкова деца, но съжалява, че на практика са израснали без баща. Тя разказва, че съпругът ѝ постоянно отсъствал, понякога го нямало по цяла година и често избирал името на новороденото си дете по телефона. Не обръщал никакво внимание на децата, не плащал за издръжката им. Мариам правела всичко сама.
Тя разказва, че когато съпругът ѝ все пак си идва вкъщи, се промъква късно вечер и после си тръгва рано сутрин. „Изтърпяла съм всички тези унижения, защото леля ми ми каза всичко да търпя и основната ми грижа да са децата“, казва Мариам.
Повечето ѝ деца ходят на училище или вече са завършили. Една от първородните ѝ дъщери е медицинска сестра. „Надявам се, че децата ми ще завършат училище, защото всички те имат големи амбиции да станат лекари, учители или адвокати. Искам всички те да постигнат мечтите си – нещо, което аз нямах възможност да направя“, казва тя.
За да покрие разходите на семейството си, Мариам върши много неща – събира билки, пече торти, работи на строежи в селото, сплита косите на младоженки, прави декорации при специални поводи и какво ли още не. „Знам, че тези деца са Божий дар, затова правя всичко възможно, за да се грижа за тях“, казва тя.
Мариам се обръща с призив към всички родители в нейната родина: „Спрете да продавате дъщерите си и да ги жените толкова рано. Дъщерите ви страдат много, а болката, че сте ги лишили от родителска любов, никога не се забравя“.
„Винаги ще се боря, за да може децата ми да имат какво да ядат. Никога няма да ги изоставя, колкото и да ми е трудно всеки ден“, казва тя и се обръща този път към мъжете: „Не забравяйте своите отговорности, защото отглеждането на децата е отговорност и на двамата родители“.