X

Защо моногамията ни кара да се чувстваме в безопасност (дори и да не ни защитава изобщо)

от в 10:20 на 26.06.2017 в Всичко за теб | Любов


Защо моногамията ни кара да се чувстваме в безопасност (дори и да не ни защитава изобщо)

Защо моногамията ни кара да се чувстваме в безопасност (дори и да не ни защитава изобщо)

Вчера ме връхлетя една мисъл – което често се случва, когато се опитвам да заспя, защото трябва да стана много рано – и тя беше, че моногамията е опит срещу природата ни да сравняваме и класираме.

Не говоря от антропологическа гледна точка, тъй като нямам такава квалификация, нито пък смятам да се обременявам със сложни проучвания и изследвания по темата, но все пак тази идея ми е хрумвала и друг път и изпитах нужда да я развия.

Всички сме изпитвали проблеми, които идват от сравняването на предишните ни партньори със сегашните.

Поглеждаме към половинката си и постоянно се опитваме да сравним силните и слабите му страни с тези на бившия ни любим.

Понякога, обременени от болката от последната раздяла, виждаме новата си връзка като истинско спасение и сме склонни да преувеличаваме положителните страни на половинката ни. Но понякога се случва и обратното.

Защото преди сме били по-млади. И вероятно по-развълнувани. Или сме се страхували по-малко. И започваме да се заблуждаваме, че предишната ни връзка е била по-розова, отколкото наистина е била и по този начин заживяваме в сянката на миналото, карайки сегашната ни половинка да изпитва лека завист.

На мен самата не ми се е случвало, но много приятелки ми разказват, че е така. Повечето ми предишни гаджета са такива, че съм имала невероятен късмет да се отърва от тях, макар и да има някои връзки, за които си спомням с умиление (но не се случва често).

А какво се случва, когато имате двама партньора едновременно?

Това често се случва в ранните етапи на връзките, дори и за хора, които подкрепят моногамията. Може да има двама или трима човека, които да имат потенциала да станат ваша сериозна половинка в даден момент. И макар и да не се състезават директно помежду си, вие все пак ги сравнявате и оценявате.

Докато не спечели един. И тази връзка е най-добрата.

Защото енергията на новата връзка повдига емоциите и с цялото това вълнение и енергия, новата връзка често стои под блестящ надпис, гласящ „ПО-ДОБРА“.

Такова вълнение изпитват и хората, които имат извънбрачни връзки Ново е! Вълнуващо е! Различно е!

И понякога, особено когато сте в дългосрочна многообразна връзка, различното е това, което ви трябва, за да ви се струва връзката по-добра.

И така връзката е завършена.

Затова се чудя дали се свързваме с моногамията (като вид, а не като "ние всички" - аз не влизам в това число), защото отнема възможността да сравняваме и класираме?

Един партньор може да бъде НАЙ-ДОБРИЯТ, без това да ни обърква. И без да ни кара да мислим прекалено много за това.

След брака хората често се чудят какво друго има. Те започват да страдат по възможността за нещо ново, когато започнат ергенските и моминските им партита.

Но се успокояваме с мисълта, че ние сме най-доброто нещо в живота на партньора ни. Поне докато не се появят децата.

Полигамията въвежда разнообразие, за което не сме особено подготвени – възможността, че някой друг може да бъде по-вълнуващ, по-привлекателен, по-забавен, по-ангажиран, по-авантюристичен... по-различен.

Мислим си, че моногамията ни дава защита срещу всичко това, защото ни забранява да се оглеждаме на други места.

Но това не е начинът, по който работи.

Всъщност предвид факта колко много хора изневеряват на партньорите си, може да се предположи, че тази защита работи твърде малко, а по-скоро създава система, която просто констатира, че "партньор = добър".



Теми   връзки | любов | моногамия

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.