Спомням си за срещата с едно момче, което наистина харесах. Разговорът помежду ни течеше повече от гладко. Говорихме за сериозни неща, шегувахме се, беше изключително приятно и забавно. Той ми сподели, че отдавна не е усещал такава връзка с някого и ме попита дали усещам химията между нас. Аз кимнах утвърдително. Разбрахме се да отидем на кино през уикенда.
Всичко обаче свърши дотук. Последваха само няколко съобщения със скалъпени извинения.
Нямаше да съм обезпокоена, ако това беше единичен случай. За съжаление се беше случвало и преди, доста пъти.
Може би част от причината се крие в това, че понякога мъжете са склонни да възприемат любовта като игра. Когато решат, че сме им в кърпа вързани, че трофеят е спечелен, губят интерес и стимул да продължат.
Но вероятно има още нещо, което пропускаме.
Склонността им да губят интерес като че ли се увеличава и обхваща по-голяма част от същността им отколкото мислим.
Приятелка ми сподели нейна теория. Тя искрено вярва, че с времето мъжете са развили значителен мързел и дори страх да задълбочат отношенията след първата среща. Като че ли единственият начин да комуникират с нас е да дават празни обещания и после да изчезнат. И въпреки че може да са наистина заинтересовани в момента, след това бързо забравят. Твърде вероятно е това да не е умишлено. Просто съществува някакво несъответствие между чувства и действия. Все едно когато не ни виждат, спираме да съществуваме, което може да бъде обяснено с липсата им на „постоянство на обекта” – термин, който се използва за описание на способността на детето да разбира, че обектите продължават да съществуват дори след като не могат да се видят, чуят или усетят по друг начин.
Подобно на малко дете, което мисли играчката си за изчезнала, след като просто е била скрита от него, мъжете са способни да ни държат за ръка, да ни свалят звезди и в момента, в който се приберат вкъщи, да забравят напълно за нас и за прекрасните моменти, които сме прекарали заедно.
Причините за това изглеждат неясни.
Може би принципите на консуматорството, което е дотолкова навлязло в културата ни, са повлияли и на взаимоотношенията ни - изхвърляме хора от живота си, както правим с ненужните ни предмети.
Обърнах се за съвет към приятел, който има голям опит в срещите.
Ето и пет причини, поради които, според него, може мъж да излезе на среща, както и съответните поводи евентуално да загуби интерес:
1.Интересува го само физическата част
2. Просто му е било скучно, когато се е съгласил да излезете заедно
3. Интересът ти към него повишава самочувствието му
4.Ти си го поканила и той се е съгласил
5.Наистина те харесва и би искал нещата между вас да се получат
1. Усилието, което трябва да положи, му се струва прекалено
2. Дори срещата да върви добре, може той просто да предпочита да флиртува със съобщения, вместо да се видите отново.
3. Излязъл е с теб само, за да докаже, че може да те има.
4. Било му е неудобно да ти откаже
5. Наистина те е харесал и срещата е минала добре, но е имало нещо дребно, заради което се е отказал да те потърси отново.
Припомних си отново онази среща, която беше минала толкова добре. Той наистина проявяваше интерес към мен, не само физически. Личеше си, че ме харесва. Знам, че ако бяхме продължили да излизаме, щеше да ме харесва все повече. Можехме да изградим солидна връзка – да бъда в мислите му, дори когато не съм пред очите му.
В крайна сметка изглежда, че губещите са те. Поради мързел или друга подобна причина не се задържат достатъчно дълго около нас, за да видят всички онези неща, които ни правят специални и неповторими.