Знаеш известните фрази като:
„Един ден ще се събудиш и няма да си мислиш за него.“
Завърташ очи, защото не вярваш на подобни думи. Не смяташ, че е възможно мисълта за някого да се изпари просто така. Но хората са прави, а аз съм доказателството, от което имаш нужда.
Един ден се събуждаш и болката я няма. Разбираш, че си се тревожила прекалено дълго за нещо, което не си е заслужавало. Връщаш се обратно към реалността, която не е толкова лоша, колкото си мислиш.
Осъзнах, че болката, която изпитвах, ми повлия. Обвинявах се, защото се опитвах да поправя нещо, което бе счупено. Не исках да свършва. Не исках да повярвам, че краят е дошъл. Бях инвестирала толкова много време и емоции за нещо толкова кратко.
Истината е, че така е било писано. Не е трябвало да продължи повече. Може би той не е искал нищо сериозно от самото начало и е продължил напред по-бързо, отколкото аз.
Истината е, че когато се опитваш да поправиш нещо счупено, не можеш да си сигурна, че няма да се случи отново. Този път може да ти повлияе още повече.
Мисля, че това и причината хората да не искат да загърбят миналото. Те смятат, че ако положат още малко усилия, ще върнат всичко така, както е било преди. Търсят нови начини за комуникация, правят всичко за отсрещния човек и се променят напълно, за да спасят връзката си. Връзка, за която вече е късно.
Но така не става.
Знам, че е гадно. Не е приятно да не получаваш това, което искаш. Не е приятно и да си единствената, която се опитва, да се убеди, че промяната би довела до заздравяване на връзката. Страх ги е от новото начало.
Но това не е начинът.
Новото начало е по-хубаво. Да продължиш напред също. Да намериш нещо и някого, които не трябва да поправяш, е прекрасно. Нямаш нужда от рушаща се връзка, а от здравословна. Промяната започва с теб, когато спреш да се бориш за нещо безнадеждно. Когато го направиш, парченцата ще се наредят и ще усетиш колко по-добре се чувстваш така.
НАЗАД
