X

Защо жените се нуждаят от приятелките си?

от в 11:40 на 02.03.2017 в Всичко за теб | Щастие


Защо жените се нуждаят от приятелките си?

Защо жените се нуждаят от приятелките си?

Преди години бях на плажа със семейството си, когато забелязах група дами наблизо, които видимо бяха на около 50 години.

С бърз поглед знаех, че са на уикенд по женски. Всички знаци бяха налице – коктейли, плажни чанти, романтични новели, сламени шапки, чадъри в пясъка – но най-издаващ беше смехът им. Много, много смях, от този, който привлича вниманието и събужда любопитството на всички наоколо.

Харесваше ми да гледам как тези жени се наслаждават на компанията си. Макар и да бяха по-възрастни от мен, можех да си представя да бъда на тяхно място един ден, радвайки се на приятелките си, които ме карат да се чувствам отново млада.

Този следобед видях две от тях в асансьора. Когато им казах, че изглежда сякаш много се забавляват, те се усмихнаха и кимнаха. Една от тях отговори „О, да, забавляваме си. Правим си такова пътуване до морето от 20 години и сме минали през всичко – развод, смърт, рак, безработица. Никога не губи контакт с приятелките си, мила. Колкото повече остарееш, толкова повече ще се нуждаеш от тях“.

Този разговор ме впечатли. Макар и винаги да съм ценяла приятелките си, никога не съм си мислела, че ще се нуждая от тях повече с времето. И ако трябва да бъда искрена, едва в последната година взех тези думи присърце.
Защото сега, когато съм на 40, виждам какво са разводът, смъртта, рака, безработицата и другите големи проблеми. Разбирам какво са имали предвид, когато наблегнаха на това колко важни са приятелките, тъй като хората на моята възраст срещат проблеми, за които не можехме и да си помислим, когато бяхме млади.

Миналият февруари разбрах, че съветът на тези дами е наистина важен, когато моята близка приятелка Емили, с която се запознах, когато дъщерите ни станаха приятелки, изгуби съпруга си Джо в самолетна катастрофа. Емили и Джо не бяха просто коя да е двойка – те бяха двама влюбени, които са били най-добри приятели от 15-годишни и чиято история все още беше така силна. Това, което те имаха, беше специално. Да трябва да го прекратят толкова рано и така изведнъж, беше нечестно, необяснимо и трудно за осмисляне.

Смъртта на Джо засегна много хора и в дома им имаше толкова много тъга и мъка, толкова много натежали сърца. Но сред тази трагедия имаше и толкова много любов. Човек можеше да усети светия Дух навсякъде, работещ в Емили и в хората около нея.

Когато напуснах дома на Емили в деня след смъртта на Джо, седях в колата си и размишлявах върху всичко, което бях наблюдавала. Едно нещо, за което продължавах да мисля, бяха жените в живота на Емили и колко страхотни са те. Не само храната, която й носиха, грижовността, с която обсипваха семейството или фактът, че толкова много хора бяха зарязали всичко, за да отидат в Бирмингам. Беше начинът, по който селцето на Емили се събра, как приятели от всеки етап на живота й бяха там (от пубертета, колежа, университета, работата и майчинството) и колко добре всички я познаваха.

И благодарение на това, че всички я познаваха добре, те можеха да направят много, за да облекчат товара й.

Когато пристигнах в дома на Емили на сутринта след смъртта на Джо например, някой ме помоли да напиша некролога му. Съгласих се, разбира се и ми бяха дадени имена на оцелели роднини, с които да започна. Тъй като Емили се срещаше с пастора за погребението, аз започнах некролога с помощта на четирима приятели, които познаваха Емили и Джо от десетилетия. Намерението ми беше да напиша чернова и да оставя на Емили да запълни празнините.

Но познайте какво? Емили не се наложи да запълва празнините, защото старите й приятели го направиха вместо нея. Заедно те си спомниха уместни детайли от живота на Джо: специалните събития, който той планираше с дъщерите си, как той бе завършил университета, с кои юридически фирми беше работил, работата му като баскетболен съдия, любовта му към църквата - списъкът продължава.

Докато те говореха и аз пишех, осъзнах, че се чудя: колко хора имат приятели, които могат да напишат помена на съпруга им? Какво говори това за Емили и нейните отношения с хората?

Из цялата къща на Емили купища жени се грижеха за работата. Подминах група от нейната църква и чух, че планират посещението и семейния обяд преди погребението. “Емили не би харесала това, тя би харесала онова”, казаха те. “Защо не й дадем опция А и опция Б?”. Когато Емили се завърна от срещата с пастора час по-късно, основните неща бяха свършени. На нея й беше даден помен, който да прочете, опции за неделя и новини от приятели, които се справяха с малките задачи, за да може Емили да спести енергията си за големите.

Приятелките ни не могат да ни спасят, само Господ може да го направи, но приятелките могат да направят трагедията поносима. Те могат да разчетат съзнанието и емоциите ни, интуитивно да разберат какво трябва да бъде свършено - и да го направят. Те могат да слушат, да подкрепят и да показват съчувствие. Те могат да бъдат използвани от Бог да ни успокои и да ни дарят временно рамо, на което да поплачем.

Трудно е да поддържаш приятелствата си, докато си заета с отглеждането на деца. Понякога нямам времето и енергията. Но едно нещо, което научих от това да наблюдавам как Емили се бори с тъгата си, е това как да имаш силни връзки преди трагедията да се случи подобрява процеса на лекуване. Докато вярата те държи на крака, семейството и приятелите държат ръката ти, докато ти лека-полека се движиш напред. Те ти помагат да намериш нов живот.
Те се срещат с теб за йога, носят кафе в дома ти, отвеждат децата ти за сладолед, планират женско пътешествие до плажа по празниците, водят кучето на подстрижка, пишат ти окуражителни думи, продължават да идват в града, за да проверят как си и показват любовта си по милиони начини.

“Никога не губи контакт с приятелките си, мила. Колкото повече остарееш, толкова повече ще се нуждаеш от тях”. Думите на жената в асансьора онзи ден бяха точно на място. И сега, когато видя подобна група да се забавлява, осъзнавам, че смехът е само част от историята им, нещото, което идва след сложните дела на възрастните. И докато определено се нуждаем от невероятните мъже в живота си, защото те играят сериозна роля също, мъжете просто не са устроени да ни разбират така, както дамите.

Понякога е необходима друга жена, която интуитивно да разбере какво трябва да бъде свършено - и след това да го направи. Или да усети какво трябва да бъде казано - и да го изрече. Или да вземе мислите и емоциите, които не изразяваме - и да знае какво да прави с тях.

Да имаш страхотни приятели е нещо, което се случва, само ако и ти си страхотна приятелка. Причината кръгът на Емили да е толкова силен, е това, че тя инвестира в своите хора. И в момента, в който най-много се нуждаеше от тях, тя пожъна плодовете на труда си. Надявам се тази история да ви напомни колко важни са приятелките в добрите и лошите времена, в смеха и сълзите, във възхода и паденията, които показват кой е с нас завинаги и кой е готов да сподели страданието ни, така че един ден, когато отново се смеем на плажа, ще има история, която ще прави този смях много по-богат и ще пронизва любопитството на всеки, който ни чува.

Замени този текст след добавяне на шаблона... Ако тази история ви е разчувствала истински, споделете я с приятелките си, за да им напомните още веднъж колко много означават те за вас!

 

 



Теми   жени | приятелство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.