Когато Алис Хоенхаус била само на четири години, била диагностицирана с левкемия. Въпреки че навлязла в ремисия на осем, тя направила рецидив на девет и радиацията, на която било подложено тялото й, означавала, че ще й бъде трудно да има деца занапред. За своя изненада Алис успяла да забременее на 23, но трагично изгубила малкото си момче в 15-тата седмица и лекарите й съобщили, че заради усложненията в матката й, тя никога няма да бъде в състояние да износи бебе. Но майката на Алис - Тереза Хоенхаус предложила да замести дъщеря си и да запази мечтата й да има свое семейство.
"Алис вече имаше ембрионите и си помислих "защо не?", споделя 46-годишната Тереза. "Мислех, че съм твърде възрастна и Алис не искаше да го правя в началото, но аз вече почти я бях губила на два пъти поради кръвоизливи по време на бременността и наистина исках да й помогна. Това да я правя щастлива и да я виждам щастлива си заслужава!".
Тереза, която е майка на 4 деца и е била приемен родител на други 50, забременяла почти веднага. "Казах на Алис, че мисля, че съм бременна още преди да знам със сигурност, защото се чувствах наистина болна. На следващата седмица разбрахме, че е истина", спомня си Тереза. "Беше невероятно и на всяко посещение при лекаря ходехме заедно и плачехме заедно... ние сме много, много близки."
От самото начало Тереза виждала растящото бебе единствено като свой внук и го родила на 2 юни. "Това беше най-страхотното преживяване през целия ми живот", разказва Тереза. "Бях притеснена за това как ще се справя след като го родя, но всичко премина благополучно, а след раждането лекарите го поставиха върху корема ми, за да го гушна, а Алис режеше пъпната връв. Беше толкова красиво. Алис бе разтревожена за това как ще се справи да ме види да страдам толкова много, но и двете се справихме и това е миг, който ще си спомням, докато умра."
Селена Роласън, тяхната фотографка, уловила всеки момент от емоционалното раждане. “Алис се свърза с мен през февруари и ми сподели историята. Беше толкова интригуваща и не можех да повярвам, че е истина", разказва Селена. "След като говорих с нея по телефона, бях очарована... беше толкова специално. Това беше едно от онези неща, които наистина докоснаха сърцето ми и беше невероятно да стана свидетел на раждането. Аз също се просълзих и не мога да го опиша с думи, атмосферата беше наелектризирана и изпълнена с емоции на облекчение и пълна радост."
Тереза споделя, че е разговаряла с Алис отново да бъде сурогатна майка, ако се наложи. "Определено бих го направила отново", категорична е Тереза. "Хората се притесняват, но съм в добро здраве и ще бъде наистина прекрасно, ако Паркър си има братче или сестричка... не мисля, че ще дарим последния ембрион. Бих направила всичко за децата си и това да виждам Алис толкова щастлива си заслужава всички усилия."
В деня след раждането, братът на Алис Джеймс, споделил специален момент с племенника си, защото без него, Паркър не би съществувал. "Докато Алис беше в ремисия, лекарите ни направиха тестове, за да видят дали костните ни мозъци съвпадат, в случай, че Алис направи рецидив... не бяха", разказва Тереза, добавяйки, че никога не е очаквала дъщеря им отново да се разболее. "Лекарите ни попитаха дали мислим да имаме още едно бебе, за да открием съответствие и не се поколебахме, въпреки че парите не достигаха. Не след дълго се роди Джеймс. Когато Алис се разболя отново на девет, взеха костен мозък от бедрото на Джеймс и спасиха живота й. Без него нямаше да имаме нито Алис, нито Паркър.”
