Докато неговата популярност расте, изглежда, Олена застава на заден план. Наскоро тя си спомни: „Имаше период, в който трябваше да стоя настрана...Той винаги е бил работохолик. И когато работата ти е творческа и наоколо има много интересни хора, разбираш, че може би в момента си по-малко интересна за него, отколкото би искала да бъдеш. Слава Богу, обаче, и двамата проявихме търпение и всичко беше наред.“ Междувременно се заражда нарастващо чувство на безпокойство, свързано със страданията на украинците. С назначаването на милиардера Петро Порошенко за президент през 2014 г. Олена разказва, че страната е станала по-авторитарна, добавяйки: „Тогава решихме да направим нещо, за да спасим нашата демокрация.“ „Когато телевизионните канали паднаха под контрола на ръководството, ние осъзнахме, че ако не действаме, ще се окажем в същата ситуация като Русия.“ И двамата са опустошени, когато подкрепяните от Русия сепаратисти започнват война за анексирането на Кримския полуостров същата година - годината след като се ражда синът им, който вече е на девет. „Володимир се прибираше вкъщи и гледаше децата ни с тъжни очи“, споделя Олена. — „Помолих го да се успокои; трябваше да направим нещо по въпроса.“