Баловете започнаха, кичът заля социалните мрежи, панаирът на простотията набира скорост и тази седмица ще достигне своя връх. Семейства ще гладуват цяла година, за да изплащат кредитите, взети за скъпи безвкусни парцали и наем на коли, които са виждали само на картичка. По-заможните са сложили няколко стотин кубика в пазвите на дъщерите си и са сбъднали мечтата им да се доближат до своя идол (да не споменавам кой е той). Гледам снимки на родите – лели, зълви, стринки, учинайки нахилени, доволни...ще показват след това на комшийката фотото и ще разказват с възторг за количествата, безмислено похарчени пари, за рокля като от зората на фолка, за ресторанта с топлата шопска салата, сервирана часове преди да дойдат гостите, за оркесъра и кръшните хора, извити за здраве и берекет на абитуриента.
Не знам дали това са традициите или се получи нещо извратено заради беднотията ни, заради желанието поне веднъж да се докоснем до имането, лукса, та макар и криво разбран. Но какво да очакваме от зрелостниците, които тръгват по пътечката на своя живот. Тези деца това виждат, на това са учени, в това са подкрепяни. Демонстрации, демонстрации....пред кого и за какво?
Забравена е истинската идея на баловете. Смисълът е бил в това да се отбележи преминаването на младите хора от един етап в живота им към друг. Начин за представяне в обществото и обявяване на зрелостта и начало на нов етап от житейския път на един млад човек, превръщането му в пълноправен гражданин на обществото.
Обзалагам се, че ако си направите труда и попитате абитуриентите защо са създадени баловете, по-големият процент ще ви отговорят: „За да се напием”. И не, нито се шегувам, нито преувеличавам, това е тъжната истина.
Възхищавам се на децата, които даряват средствата, предназначени за бални тоалети за благотворителност и отиват по дънки, да се сбогуват с детството, в това има смисъл има и дава надежда, че не всичко е загубено, но точно тези деца ще заминат в Университети в чужбина, защото на фона на масовото опростачване на действителността те са като кръпка в пейзажа.
Тези десет дни на абитуриентска истерия ми напромнят, че е дошло време за следващия транш умни и къдърни българчета, с потенциал и устрем да заминат в чужбина и тинята и плесента да взима още по-голям превес.
Весели балове, абитуриенти! Интересното тепърва предстои!
