В началото на книгата Дейвид Никълс описва Ема Морли като несигурно момиче с няколко излишни килограма, пъпки и лунички. А Хатауей изглежда точно обратното. За да скрият ярката външност и естествената красота на актрисата, гримьорите ѝ слагат очила и „разхвърлят” косата ѝ, но явно това не е достатъчно.