Не се получи красиво… дори беше грозно и отблъскващо, когато за първи път получих паник атака пред него.
Лампата на нощното шкафче мъждукаше приглушено, но той виждаше лицето ми – мокро и тъжно. В стаята беше студено, аз усещах неговата телесна топлина, която ме обгръщаше с прегръдката на ръцете му. Той ме държеше плътно и мълчаливо, бършейки лицето ми с длан. Подкрепата му в този момент беше всичко, от което имах нужда.
Не обичам хората да виждат как плача. Не обичам да показвам, че съм била наранена. Открит и чувствителен човек съм, лесно уязвима, но не обичам да показвам моментите на слабост, особено сълзите, които напират от болка или обида.
Плачът невинаги е признак на слабост, но се чувствам слаба, когато не мога да контролирам сълзите.
Не искам мъжът до мен да вижда сълзите ми. Защото съм сигурна, че така ще го прогоня…
Но тази нощ, въпреки паник атаката, той остана до мен. Той беше мил и подкрепящ! До този момент дори не осъзнавах колко съм влюбена в него.
Сега разбирам всичко…любовта се извисява в тези „грозни“ моменти.
Когато се чувстваш слаб от тежестта на травмата или се чувстваш объркан, разочарован и ядосан, без да знаеш как да се освободиш от целия този товар, тогава ще разбереш дали до себе си имаш човек, който те обича такава, каквато си. Човек, който иска да е с теб не само в моментите на радост и успехи, но и тогава, когато си слаба и уплашена.
Любовта не е само да проявиш разбиране към психологическата травма на другия.
Любов е, когато останеш и държиш ръката му, докато преминава през всичко това.
Любов е, когато използваш дланите, за да избършеш сълзите му, когато обгърнеш раменете му и му дадеш от своята сила.
Любов е, когато позволиш на човека до теб да ридае, без да се страхува, че ще се ядосаш и ще си тръгнеш.
Любов е, когато имаш точните думи, които да кажеш в тези мрачни моменти. Любов е, когато останеш.
Любовта е нещо, за което никога не съм предполагала, че в живота ми ще се появи с конкретно име или лице…
Но сега я виждам в неговото лице. Усещам я в неговите длани. Чувам я в неговите думи, докосвам я в неговото присъствие.
Той е любовта!
Автор: Кели Пийкок
