На първо ниво се оценяват фактите, които се чуват в съобщението. Второто „ухо“ е призив за някакво действие. Той може да бъде скрит или директен. Ако е скрит, смятаме, че се опитват да ни манипулират. На третия етап можем да проследим отношението на говорещия към събеседника, на четвъртия - един събеседник съзнателно или несъзнателно предава позицията си на друг събеседник.
Например, служител не идва на работа поради болест и е предупредил мениджъра за това. Мениджърът, осъзнавайки, че служителят трябва да изпълнява определен набор от работа, който не може да бъде отменен по никакъв начин, формулира призив към екипа: „Иван се разболя и точно днес получаваме стоки в склада.”
Факт - Иван се е разболял, призив - трябва да си свърши работата днес, отношение - фирмата е разчитала на него, но той я е подвел, откровение - вие лично сте разчитали на него.
Анализирайки всяка комуникация по този начин, вече можем да отделим емоциите от фактите, да изолираме отношението на говорещия към събеседника и да решим дали изобщо има конфликтна ситуация.