Редовните упражнения бързо дали резултат. Айрис забелязала, че тялото ѝ е стегнато и красиво. Това обаче не била най-важното. Тя осъзнала, че упражненията са мощен антидепресант. Докато била във фитнеса, не можела да плаче или да се поддава на униние, защото цялото ѝ внимание било съсредоточено върху техниката на движенията и тежестите, които вдигала. Това ѝ помогнало да събере мислите си и да намери сили да продължи напред заради сина си.

Затова си дала обещание да поддържа форма - ангажимент, който трае вече повече от половин век. Не можела да си представи, че 51 години по-късно все още ще тренира редовно. Спортът се превърнал в начин на живот за нея, спасявайки я и давайки ѝ пълноценно съществуване, изпълнено със смисъл и триумф над обстоятелствата.