X

10 любопитни факта за театъра

от в 09:00 на 27.03.2016 в Свободно време | Култура


10 любопитни факта за театъра

10 любопитни факта за театъра

На 27 март честваме Световния ден на театъра. Традицията е започната през 1962 г. от Интернационалния театрален институт. Всяка година една изключителна личност е поканена да напише специално послание. То се превежда на над 20 езика, чете се пред десетки хиляди зрители преди театралните постановки в различни части на света, отпечатва се в стотици вестници и дори се предава по радио станции на 5 континента.

Първото послание е написано от френския творец Жан Кокто. Други забележителни личности, които са автори на театралното послание са Артър Милър, Лорънс Оливие, Пабло Неруда, Джуди Денч, Джон Малкович. През 2016 г. посланието е написано от руския режисьор Анатолий Василиев и можете да го прочете по-долу.

А ето и няколко любопитни факти за театъра:

1. Думата „театър” произлиза от гръцкия глагол, означаващ „да гледаш“ и от самата сцена – театрон („място за гледане“).

2. Думата „трагедия” идва от гръцкия израз „козя песен”. Едната версия е връзката на трагедията със сатириските представления, в които мъжете, които ги изпълняват, са облечени в кози кожи, за да символизират сатирите. Друга версия е, че произлиза от древни игри за надпяване, в които наградата е била коза.

3. В Древна Гърция публиката тропала с крака, а не пляскала.

4. 27 март 1962 г. е бил денят на откриването на сезона на „Театър на нациите“ в Париж.

5. Най-дългото непрекъсвано драматично изпълнение е 23 часа 33 минути и 54 секунди, изиграно е в Ню Джърси, САЩ, на 27 юли 2010 г. Пиесата е „Плешивата певица“ от Йожен Йонеско. Написана е с идеята да бъде безсмислена и безсюжетна.

6. Най-старата пиеса, която е запазена и до днес, е „Персите” от Есхил, написана е през 472 г. пр. Хр.

7. В „Палас тиътър” винаги има две запазени места за духовете, които бродят из театъра.

8. „Интимно ревю” държи рекорда за най-кратко просъществувало представление. То е свалено от репертоара на театъра още преди края на премиерата му.

9. Тематичният парк на „Уолт Дисни”, Флорида, държи рекорда за най-много театрални костюми в гардероба си – 1,2 милиона!

10. Първият професионален театър в България е открит през 1881 г. в Пловдив и е носил името „Люксембург”.

 

Ето го и тазгодишното послание от Анатолий Василиев:

Необходим ли е театърът?

 

Хиляди разочаровани професионалисти и милиони уморени от театъра хора си задават този въпрос.

 

За какво ни е? Във времена, когато сцената е толкова незначителна в сравнение с градските площади и държавните земи, където се разиграват истинските трагедии на реалния живот.

 

Какво е той за нас? Позлатени балкони, кадифени кресла, мръсни кулиси, измъчени гласове или обратно – черни кутии, зацапани с мръсотия и кръв и пълни с яростни голи тела.

 

Какво може да ни каже? Всичко!

 

Театърът може да ни каже всичко. Как боговете обитават небесата, и как затворниците тънат в подземията, как страстта може да възвисява, и любовта да унищожава, как от добрия човек никой не се нуждае, и как измамата властва, как хората живеят в домове си, а децата - в бежански лагери, и как се връщат в пустинята, и как се разделят с любимите, театърът може да разкаже за всичко това. Театър е имало и ще го има завинаги.


И точно сега, в последните петдесет или седемдесет години, той е наистина необходим. Защото от публичните изкуства само театърът предава думите от уста на уста, погледа от очи в очи, движението от ръка към ръка и от тяло на тяло. Театърът не се нуждае от посредник, за да достигне до хората. Той е прозрачна светлина, която не идва нито от юг, нито от север, нито от изток, нито от запад – той е светлината, която лъчи от всички страни на света, разпознаваема за всяко човешко същество било то враждебно или приятелски настроено към него.

 

Необходим ни е театър в различни форми.

 

И въпреки това, измежду многото и различни театрални форми, архаичните форми на театър се явяват като най-необходими. Ритуалният театър не бива да бъде противопоставян на театъра на „цивилизованите“ народи. Светската култура се обезличава все повече и така наречената „културна информация“ постепенно заменя и измества простите стойности и възможността за среща с тях.

 

Днес театърът отваря широко врати. Входът е свободен за всички.

 

По дяволите всички джаджи и компютри – просто идете на театър, заемете местата в партера и на балконите, вслушайте се в думите, вгледайте се в живите образи! – това е театърът, не го пренебрегвайте, не пропускайте шанса си да участвате в него, увлечени в празния си забързан живот.

 

Нуждаем се от всеки вид театър.

 

И само един театър не ни е нужен. Театърът на политическите игри, театърът на политическите машинации, театърът на политиците, театърът на политиката. Театърът, от който нямаме нужда е театърът на ежедневния терор - индивидуален или колективен, театърът на труповете и кръвта по улиците и площадите, в столиците и в провинциите, сблъсъкът между религиите и етносите.

 

 

Превод от оригинал: Ина Божидарова



Теми   изкуство | театър

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.