С течение на времето представата за женската красота се променя, а всеизвестната максима „красотата изисква жертви“ някога се е възприемала доста буквално. Някои от налаганите стандарти за красота са били доста шокиращи и ни е трудно да приемем, че жените са се подлагали на такива мъчения, за да изглеждат привлекателни.
Тези 10 представи от миналото показват, че идеалът за красота е относителен и променлив, затова е добре да подхождаме разумно към новите модни тенденции, защото ако се замислим – и днес има достатъчно безумни стандарти за красота.
VX–XVII век: Обувките на платформи
От XV до XVII век дамите носели такъв тип обувки, за да предпазят роклите си от мръсотия и да покажат своя висок социален статус. Обувките в онези времена разкривали много за собственика си и можели да покажат къде се намира в обществената йерархия. Височината на платформите достигала до 50 см, затова дамите, които ги носели, имали нужда да бъдат подпирани от камериерките си.
1939: Защита на грима
Чрез това странно конусовидно нещо, дамите предпазвали грима си от сняг и дъжд. Един от недостатъците на устройството бил, че много бързо се замъглявало.
ХХ век: Трапчинки
През XX век се смятало, че една истински очарователна дама трябва да притежава трапчинки. Затова през 1923 г. е патентовано това устройство. То се закрепвало за ушите и брадичката, а две изходящи пръчици се притискали силно и болезнено към бузите. След продължителна употреба желаните трапчинки се появявали.
Ренесанс: Високо чело, без мигли и вежди
По това време естествената красота изобщо не е на мода и козметиката се използва активно и често. На почит е високото чело. Много жени бръснели косата си над челото, за да създадат илюзията, че са родени с високо чело. Освен това веждите и миглите не се харесвали. Жените използвали пинцети, за да се отърват от миглите си.
Англия, XVII век: Бялата кожа
Ние винаги сме смятали, че аристокрацията на Англия е достатъчно бледа (имайки предвид колко силно и често грее слънце в тази страна), обаче явно сме се лъгали. През VXII век на особена почит е призрачно бялата кожа и за да се постигне този ефект, дамите използвали разтвор от олово и оцет! След неговата употреба кожата наистина ставала по-бяла, но след време пожълтявала и по никакъв начин не можела да върне първоначалния си цвят. Елизабет I, кралица на Англия и Ирландия, била голяма почитателка на тази козметика.
Англия, XVII век: Мрежата от вени
Тази мода отново е свързана с белотата на кожата. По това време наличието на тен и тъмната кожа се свързвали с обикновените работници, които често били изложени на слънце, докато аристократите имали много светла кожа. При тази белота вените лесно си личали и от там идва идеята, че аристократите имат „синя кръв“. За да подчертаят аристократичното си потекло, много жени използвали син молив, за да очертаят вените по шията, гърдите и раменете си.
Викторианска епоха: Никакъв грим и прехапани устни
За разлика от кралица Елизабет I, кралица Виктория не била почитателка на козметиката и изцяло я забранила в двора си. За да се справят някак със ситуацията, жените хапели устните си и щипели бузите си, защото не можели да използват червило и руж.
XIX век: Арсеник за красота
През XIX век било много модерно да се яде арсеник, за да "имате здрав вид на лицето, блестящ поглед и закръглено тяло". Тази безумна мода имала доста странични ефекти – арсеникът се натрупвал в щитовидната жлеза и причинявал гърчове, а понякога дори смърт.
Викторианска епоха: Отровните зелени рокли
Във викторианската епоха се създава ново зелено багрило, което става истински хит сред моделиерите. Цветът се наричал Шеелево зелено - по името на неговия създател – химикът Карл Вилхелм Шееле. Негова е заслугата за откриването на кислорода, мангана, хлора, волфрама, сероводорода и други. Той е създал и това прекрасно зелено, което имало само един „мъничък“ недостатък – било смъртоносно! То било направено от арсен и мед и водело до бавна смърт. Когато багрилото влизало в контакт с кожата, то предизвиквало раздразнение и бавно се просмуквало в организма. Някои хора боядисвали и стаите си в този модерен цвят, което също представлявало смъртна опасност.
Европа, XVIII век: Бенки
След всички тези мъчителни стандарти за красота завършваме с една безобидна тенденция – изкуствените бенки. През XVIII век козметиката отново е на мода, а бенките имали особена важност – те показвали семейния статус на дамите и дори подтиквали към флирт. Понякога бенките били от плат – коприна, тафта и кадифе, в най-различни причудливи форми (има дори запазена бенка под формата на колесница). Нерядко се носели и от господата. Във Венеция били толкова популярни, че съществувала цяла улица само за продавачи на бенки.
Ето какво означавали различните бенки:
- Бенка под формата на полумесец – покана за нощна среща;
- Като сърчице или Купидон – дамата е влюбена;
- Над горната устна – дамата е свободна и готова за брачни предложения;
- На дясната буза – омъжена;
- На лявата буза – вдовица.
НАЗАД
