Според психолозите взимаме много от нашите решения на подсъзнателно ниво, повлияни от човешката ни природа, която се е оформила по време на дългите години еволюция. Затова нашето собствено поведение и това на околните нерядко буди недоумение, без да съзнаваме, че за всичко си има обяснение.

Днес искаме да ви споделим 10 интересни факта за поведението на хората. Някои от тези твърдения звучат странно, нелогично и дори обидно, но са самата истина.

1. Неприятните хора ни се струват по-големи и по-силни, отколкото всъщност са

Антрополозите Даниел Феслър и Колин Холбрук вярват, че в нашето съзнание е заложено усещането, че колкото по-голям е нашият враг, толкова по-силен и опасен е той.

Тези учени са провели интересен експеримент. Някои от участниците в проучването им били вързани за тежки столове, които нямало начин да поместят. Казали им, че правят проучване върху парализата, а после им показали снимки на агресивни мъже. След това ги попитали колко високи и колко силни са тези мъже според тях. Оказало се, че участниците, които били вързани, приемали потенциалните си врагове за много по-едри и силни в сравнение с невързаните участници, които не били толкова респектирани от опасните мъже.

Един неприятен човек може да ни се струва по-голям, отколкото всъщност е, защото не искаме (или просто не можем) да се справим с него. Затова мозъкът ни преувеличава опасността и ни кара да стоим настрана от такъв човек.

2. По-склонни сме да вярваме на пророчества и врачки, ако сме в лошо настроение

Катрин Грийнъуей също провежда интересен експеримент. Тя разделила участниците на три групи. Първата група от участници трябвало да мислят за моменти, в които са постигнали голям успех, или просто за щастливи моменти от живота им. Втората група трябвало да мисли за незначителни неща от ежедневието, а третата група от хора били помолени да си спомнят нещо унизително, което им се е случило.

След това участниците били помолени да прочетат няколко предсказания и хороскопи. Онези, които си спомняли неприятни моменти, били по-склонни да вярват в предсказанията.

Заключението е, че човек е много по-доверчив, ако е в лошо настроение или ако е в тежък период. Затова обикновено хората ходят на врачки, когато имат проблем, а не когато са щастливи.

3. Парите носят щастие

През 1964 г. „Бийтълс“ пеят, че не можеш да си купиш любовта с пари, но учените са убедени, че можеш да си купиш щастие...

До този извод стига Грант Донъли. Неговото проучване показва, че парите са много важни, за да се чувстваме щастливи. Но когато доходите ни стигнат определена граница, тогава трупането на пари започва да ни носи все по-малко удоволствие спрямо преди.

Начинът, по който сме получили парите, също оказва влияние върху щастието ни. Да спечелим от лотарията или да се омъжим изгодно определено ни носи по-малко радост от това да изкараме много пари с честен труд.

Основната причина богатството да носи щастие е, че парите ни дават много по-голяма свобода и по-голям избор, дават ни и възможност да направим любимите си хора по-щастливи и, разбира се, намаляват финансовите ни тревоги, които често ни измъчват.

4. Скъпите и непрактични неща, които си купуваме, показват, че сме бедни

Много хора държат безполезни неща в домовете си – неща, които са си купили, но никога не използват, като кухненски уреди, пътечка за бягане или красиви обувки, които са страшно неудобни. Всички тези вещи са като куфар без дръжка: от тях няма никаква полза, но нямаме смелостта да ги изхвърлим.

Интересен факт е, че хората от средната или високата класа предпочитат коли от средния ценови клас, докато хора с доходи под средните предпочитат по-скъпи и лъскави коли, които да им придадат по-висок статус. Звучи ви парадоксално? Всъщност има логика.

Идеята е, че богатите хора знаят колко скъпа е издръжката на една кола и преценяват дали могат да си я позволят, докато бедните хора не мислят за бъдещето и не се интересуват дали ще могат да поддържат тази кола – важното е да се изфукат с нея.

Бедните хора без бизнес мислене искат да забогатеят, за да си купуват нови и скъпи „играчки“. Ако изведнъж спечелят повече пари, те веднага ще си купят скъп телевизор или нов телефон. Дори могат и да вземат кредит, за да си купят нещо безумно скъпо, докато всъщност не могат да си платят сметките. Тяхното богатство обаче е илюзия, защото парите скоро свършват и те пак трябва да гладуват.

5. Хората не приемат факти, които не отговарят на техните убеждения

Много хора обичат да спорят или да обсъждат наболели теми, но рядко се стига до консенсус. Няма как да не се запитаме – защо хората не си променят мнението дори когато им се предоставят неоспорими факти? Множество проучвания показват, че хората отказват да приемат доказателства, които не отговарят на техните утвърдени убеждения. Може би хората просто са инати, които не обичат да приемат грешките си?

Например много хора са против ваксините, защото вярват, че ваксините водят до аутизъм. Причината за това е проучването на Андрю Уейкфийлд, в което се твърди, че има връзка между комбинираната ваксина и аутизма. Дори след като се доказа, че проучването му е само машинация и не може да се намери каквато и да било връзка между ваксините и аутизма, много хора все още са убедени в твърденията на Уейкфийлд.

6. Пушачите знаят, че никотинът е изключително вреден и може да ги убие, но пак продължават да пушат

Може би се смятате за практичен човек, но не можете да устоите на изкушението да си купите нов чифт обувки с последните пари от заплатата. След това обаче не чувствате особена радост, а по-скоро вина, защото и без това имате твърде много обувки. Същото се отнася и за пушачите, които не могат да откажат цигарите, или за хората, които знаят, че трябва да отслабнат, но не могат да устоят на вкусна шоколадова торта. Всички тези случаи са примери за когнитивен дисонанс, т.е. когато убежденията и поведението ни си противоречат.

Проблемът е, че когато се стигне до когнитивен дисонанс, хората не искат да видят истината, а се опитват да си намерят извинения за лошите си навици: „Пуша, защото ми доставя удоволствие, а и не съм забелязала да ми вреди толкова на здравето“, „Купих си още едни обувки, защото обичам обувките, а и това са си моите пари“, „Ям късно вечер, защото точно тогава огладнявам, какво да направя“. Мнението на останалите хора, както и полезните съвети се пренебрегват, а единственото решение е човек да намери вътрешна мотивация да приеме истината и да се пребори с проблема.

7. Синовете намаляват вероятността за развод

Икономистите Гордън Дал и Енрико Морети са стигнали до интересно заключение – двойките, които имат поне един син, се развеждат по-рядко от тези, които имат само дъщери.

Според учените причината е в биологичния инстинкт на мъжете. Те искат да имат син, който да ги наследи. Това е особено вярно за богатите семейства. Ако обаче мъжът има само дъщери, той е много по-склонен да се опита да създаде друго семейство и евентуално друга жена да му роди синове.

8. Добре изглеждащите двойки обикновено имат дъщери

Според хипотезата на Трайвърс–Уилард женските бозайници могат да повлияят несъзнателно на съотношението между половете в зависимост от конкретните условия, в които се намира майката. Хипотезата е възникнала в опит да се обясни защо при добри условия кошутите раждат повече мъжки еленчета, докато при лоши условия се раждат повече женски. Според учените тялото на майката може да прецени кое дете има по-голям шанс за оцеляване в конкретните условия и да повлияе на пола на детето.

При хората тази интересна хипотеза навежда на мисълта, че богатите родители имат повече синове, докато по-бедните, но красиви родители обикновено имат дъщери. Учените смятат, че децата наследяват външния вид, социалния статус и богатството на родителите си. Тоест ако родителите са красиви, те ще имат повече дъщери, защото красивите жени се ценят много високо, ако са богати и живеят в охолство - ще се раждат повече синове, които да наследят семейното богатство.

Статистиката показва, че вероятността за мъжка рожба е 65% в семействата на милионерите, а в същото време повече момичета се раждат по време на войни и природни бедствия.

Все пак има много изключение, така че не е нужно да го мислите много-много.

9. Хората са по-склонни да се подиграват на другите, когато самите те имат ниско самочувствие

Желанието да обиждаме или унижаваме другите се корени в собствените ни лични проблеми. Жената, която обижда външния вид на колежките си, мъжът, който нарича съпругата си глупава и дебела, децата, които тормозят съучениците си – всички те имат ниско самочувствие и се опитвам да се почувстват по-добре като принизят другите.

В същото време тези негативни хора изобщо не съзнават, че грубото им поведение има нещо общо със собственото им себеуважение. Затова преди да обидите някого, запитайте се „Необходимо ли е? По този начин отстоявам себе си или просто се опитвам да си вдигна самочувствието?“.

10. Бил Гейтс и Пол Маккартни имат нещо общо с престъпниците

Мъжете са по-склонни към агресивно и рисково поведение в тийнейджърска възраст. В периода между 20 и 40-годишна възраст такива прояви постепенно намаляват, а в зряла възраст почти напълно изчезват.

Психологът Сатоши Каназауа провежда проучване за връзката между гениалността и възрастта – кривата показва, че апогеят на много музиканти, писатели и художници настъпва в ранната им младост. И съответно кривата на престъпленията и кривата на гениалността са изключително сходни.

Бил Гейтс например става успешен бизнесмен, докато е още доста млад, но самият той вече не прави големи пробиви в света на технологиите. Селинджър пък става известен с първия си роман – „Спасителят в ръжта“, но след десетилетие писане спира да твори. Това поведение се обяснява с факта, че момчетата и младите мъже силно желаят да впечатлят останалите, но с възрастта това желание намалява.