Всички сме изпитвали културен шок през живота си и сме се чудили защо в някои държави правят обичайните неща по толкова странен начин... Но сме сигурни, че и те се питат същото за нас.
Традициите могат да ни разкажат много за един народ, за неговата история и култура, затова днес ви представяме 13 странни традиции и обичая от различни кътчета на света, които изненадват останалата част от земното кълбо.
1. Без тоалетна хартия в Индия
Със сигурност ще намерите тоалетна хартия и кърпички в много от луксозните тоалетни в Индия, но по-често в тях ще намерите малка кофа с вода, която служи за подмиване. Може да срещнете тоалетни с бидета или с душове, които вършат същата работа. Тоалетната хартия може да запуши тръбите на тоалетната, а и се смята за не толкова хигиеничен вариант.
2. Никакво ходене до тоалетната след брак в Индонезия
На остров Борнео живее племето тидонг, което вярва в една много древна и, бихме казали, болезнена традиция. В името на обичаите на младоженците се забранява да ходят до тоалетната в продължение на 3 дни и 3 нощи след сватбата. Затова на двамата се дават много малки количества храна и напитки по време на церемонията. Хората от племето вярват, че този обичай ще им донесе дълъг, щастлив и плодороден брак, а ако не успеят да завършат обичая, това ще им донесе лош късмет. Чудим се дали някой успява или младоженците тайно от всички ходят до тоалетната.
3. Плюене върху булката в Кения
Една неособено приятна традиция. Момичетата от кенийското племе масаи обикновено се дават на мъже, които са много по-възрастни от тях. В деня на сватбата бащата и братът на булката плюят върху главата ѝ в знак на благословия. След това тя напуска къщата с новия си съпруг и върви пеш до новия си дом, независимо колко далече е той.
Масаиците плюят и върху ръцете си, когато се здрависват, което се смята за учтивост.
4. Не подарявайте жълти рози в Мексико
Розите по принцип са страхотен и романтичен подарък, но в някои държави цвета на розата има силна символика. Например в Мексико не е добра идея да подарявате жълти рози, защото те са символ на смъртта.
5. Чупенето на чинии преди сватбата в Германия
Няколко седмици преди сватбата в Германия изпълняват традицията „полтерабенд“. Тогава в дома на двойката идват приятели и роднини и носят керамични съдове, които чупят из дома на бъдещите младоженци. След това влюбените трябва да почистят цялата бъркотия, което ще им донесе късмет и ще ги научи да работят в екип.
6. Хвърлянето на канела върху необвързаните датчани
Една стара традиция от XVI век е все още жива в Дания. Ако на 25-ия или на 30-ия ви рожден ден сте все още неомъжени, приятелите ви с удоволствие ще ви окъпят с канела. Традицията се свързва с някогашните търговци на тази подправка, които обикновено били толкова заети заради пътуванията си, че нямали време за брак.
7. Закъсняването във Венецуела
В Германия е много важно да сте точни, в Япония е хубаво малко да подраните, в България толерираме малките закъснения, но големите ни побъркват. Във Венецуела обаче са малко по-спокойни и когато става дума за тържества и дори бизнес срещи, те закъсняват нарочно, понякога дори с часове. Като цяло почти всеки закъснява поне с час от уговореното.
Такова е отношението на повечето латиноамериканци, а чужденците трудно приемат представата им за времето. На един американски бизнесмен толкова му било писнало от закъсненията на служителите му, че започнал да заключва вратата на заседателната зала 1 минута след обявеното начало на срещата. Неговите венецуелски служители се усетили след няколко такива заключвания, но в крайна сметка на американеца му писнало. „Проблемът с времето е причината да напусна Венецуела“, казва той.
8. Не се чукайте с чаши в Унгария
На много места по света хората не се чукат с чаши, ако в тях няма алкохол, но в Унгария чукането с бира също е забранено. Според преданията през 1848 г. унгарската революция срещу Хабсбургите е сразена и австрийците отпразнували победата си с вдигане на тостове и с чукане на халби с бира. Унгарците се заклели, че в следващите 150 години никой няма да се чука с бира. Въпреки че вече са минали 150 години, унгарците още спазват тази традиция.
9. Да бъдеш ухапан от мравки куршум в Бразилия
Приз за най-болезнен ритуал по възмъжаване със сигурност се пада на церемонията с мравки куршум, която се изпълнява в индианското племе сатере мауе в Бразилия. Когато едно момче достигне възраст, на която може да се счита за мъж, то трябва да изпълни народен танц, докато носи ръкавици с мравки куршум. Ухапването на тези насекоми не само боли 30 пъти повече от ужилване от пчела, но и парализира крайниците в продължение на дни.
10. Скачането с бънджи във Вануату
Скоковете с бънджи са нещо популярно из цял свят, но на остров Пинтекост, в Тихия океан, нещата стоят малко по-различно. Традицията повелява да се скочи от 30-метрова кула, като ластиците се заменят с лиани. Този ритуал е на почти 15 века, а легендата твърди, че някога една жена от племето, малтретирана от съпруга си, бяга в гората. Съпругът ѝ я последвал. Тя успява да се покатери на едно дърво и когато вижда мъжа си по стъпките ѝ, скача от дървото. Той също скача след нея, без да знае, че тя е увила лиани около краката си. За да не бъдат и те подмамени, а и за да покажат смелостта си и да се превърнат в истински мъже, всяко едно момче от племето трябва да скочи с лиани от такава кула.
11. Носенето на смешни шапки във Франция
Във Франция на 25 ноември отбелязват деня на св. Катрин – закрилницата на необвързаните жени. На този ден всички жени, които са навършили 25 години, но още не са се омъжили, се молят за съпруг и си правят шапки, обикновено в зелено (мъдрост) и жълто (надежда).
12. Бизнес срещи във финландската сауна
На нас би ни било малко странно да отидем с шефа си на сауна, но за финландците това е нещо обичайно – сауната е важна част от финландската култура, затова и не е изненадващо, че колеги и бизнес партньори често ходят заедно на сауна, за да обсъждат работата в по-приятна обстановка.
13. Сълзите преди сватбата в Китай
Би трябвало сватбата да е един много радостен момент и на нея да се плаче само от радост, но според една древна китайска традиция на сватбата се плаче от „мъка“. В много селца в Китай тази традиция е запазена и до днес, тя е особено жива сред етническата група туджия. Според техните традиции булката трябва да започне да плаче един месец преди сватбата. Тя плаче в продължение на 1 час всеки ден. 10 дни, след като е започнала да плаче, към нея се присъединява и майка ѝ, след още 10 дни се присъединява и баба ѝ. До края на месеца всички нейни роднини от женски пол трябва да заплачат с нея. Всъщност булката не плаче от мъка, по време на този ритуал бъдещата невеста нарежда фалшиви думи на тъга, прикривайки радостта си. По този начин изразява благодарност към родителите си, с които се разделя с мъка, но и иска да излъже мистичните сили и завистливите хора, че е нещастна, за да не я прокълнат и да ѝ откраднат щастието. Освен това всяка от жените плаче по различен начин и накрая се получава нещо като песен.
Тази традиция има много древни корени и е възникнала още преди Христа. Според преданията някога принцесата на кралство Жао трябвало да се ожени за краля на кралство Ян и да стане кралица. Нейната майка, в мига на раздялата, се свлякла в нозете ѝ, заплакала горчиво и я замолила да се върне възможно най-бързо. По-късно тази история дава началото на сватбения плач.
НАЗАД
