X

7 ценни урока за живота, които научих от децата

от в 20:40 на 17.10.2015 в Всичко за теб | Щастие


7 ценни урока за живота, които научих от децата

7 ценни урока за живота, които научих от децата

Преди 6 години, притисната от майка си да си намеря работа след училище, неохотно приех предложение на местната детска градина. Не исках да работя с деца, но още по-малко исках да работя в заведение, а това бяха единствените ми опции. Тогава децата ми изглеждаха като по-малкото зло, но нямах представа колко много ще заобичам работата си.

Прекарах цялата учебна година, работейки във въпросната детска градина, както и лятото преди да замина за колежа. След това докато учех в колежа, работех на непълен работен ден в подобна детска градина. Дори сега – след като вече се дипломирах, работя с детското отделение на едно благотворително дружество. Да работя с деца е нещо, което не само прави дните ми по-ярки и приятни, но и ми помага да забравя за проблемите си. Това занимание стана толкова важно за мен, колкото никога не бих могла да си представя преди 6 години.

Както споменах по-рано, научих много от работата си с деца. Ето кои са и 7-те най-ценни урока:

1. Много неща на този свят са временни.

Наистина. Толкова много. Децата може да плачат истерично в единия момент, а в следващия – да се смеят с цяло гърло. Вярно е, че се разсейват по-лесно от възрастните, но факта си е факт. Докато съзрявах, минах през доста трудни ситуации, които ми се струваше, че нямат край, но все пак отминаха. Ходенето на работа в този период беше нещото, което ми напомняше, че всичко ще бъде наред.

2. Думичката „Съжалявам“ може да реши много проблеми.

Родителите възпитават децата си да се извиняват винаги, когато са сгрешили, но когато дойде ред самите те да направят същото, нещата не се случват точно по този начин. Наблюдавах дечицата, които се караха заради играчки и си заявяваха „Повече няма да ти бъда приятел!“. Минута по-късно се извиняваха едно на друго, прегръщаха се и започваха да играят заедно. Да, в света на възрастните не всичко може да се реши с едно извинение. Но това е добро място, от което да започнем.

3. Животът често е по-простичък, отколкото самите ние го правим.

Задайте труден въпрос на някое 4-годишно дете и със сигурност ще получите лесен отговор. Децата имат свой начин да опростяват сложните неща в живота, може би защото са твърде малки, за да видят всички нюанси на сивото. За тях всичко е черно и бяло, но в това няма нищо лошо. Добре е и ние възрастните да виждаме нещата по този начин от време на време.

4. Не всяко нещо има смисъл.

Един ден едно малко момиченце ми даде своя рисунка. Помолих я да ми обясни какво означава и то ми отговори (цитирам): „Това сте Вие, а това е електрическа ограда. Само да знаехте, че сте алергични към оградата...“. Никога преди това не бях споменавала нищо за алергии, електрически огради или каквото и да било от този сорт. Този сценарий се беше родил във въображението на момиченцето и не беше необходимо да има смисъл за никой друг. Затова опитах да не изглеждам обидена от факта, че на картинката бях изобразена просната до земята и насочих момиченцето към книжките за оцветяване. Понякога животът е просто такъв.

5. Съзнанията на децата попиват много повече, отколкото си мислим.

Чувала съм малки деца да псуват и смятах, че е защото са чули това вкъщи и смятат, че е нормално. Винаги внимавах какво говоря пред тях, защото щях да се почувствам ужасно, ако разбера, че са се прибрали у дома и са повторили нещо неподходящо, което са чули от мен. По някаква причина „лошите“ думи са онези, които най-лесно се запечатват в детските съзнания. А възрастните често ги подценяваме.

6. Възпитанието е важно.

Това може и да звучи като клише, но е факт. Родителите ми са отгледали пет учтиви и благодарни деца и това е единственото възпитание, което познавах допреди да започна да работя в детската градина. И повечето деца, които срещах там, бяха такива - срещнах страхотни хлапета, които гледам от време на време и до днес. Но имаше и такива деца, които никога не бяха научени да различават правилното от грешното и нямаха никаква дисциплина. А да оставиш такива деца в една стая с други 20 техни връстници е просто търсене на беля. Често родителите нямат представа защо децата им се държат лошо, а причината е очевидна: но никой не им помага да научат как точно работи този свят. Те тропват с крак вкъщи и получават това, което искат, затова и смятат, че тази стратегия ще работи навсякъде. Грешката в повечето случаи не е на децата.

7. Нормално е понякога да имаш сривове.

Да, може би възрастните не могат да лягат на земята, да ритат и пищят, както го правят децата до определена възраст, но и ние си имаме нашите моменти. Понякога всичко ни идва в повече и имаме нужда да освободим напрежението ВЕДНАГА. Не бих препоръчала описаното поведение, но понякога просто може да си поплачем. Или да хапнем цяла кутия сладолед, ако смятаме, че това ще ни помогне.

Съвсем откровено мога да заявя, че работата с децата промени живота ми и най-вече начина, по който реагирам в определени ситуации. Макар и понякога последните неща, които ми се иска да преживявам са това да ме оповръщат или да плачат в скута ми с часове, все пак го правя. Правя го заради онзи прекрасен момент на победата – независимо дали идва под формата на прегръдка или от дете, което не иска да си ходи у дома. И заради ценните уроци, които не бих могла да науча никъде другаде.



Теми   деца | живот | съвети

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.