„Казват, че „вчерашната любов е утрешно разочарование“, но аз не смятам така.
Ако имаше някакъв начин да върна времето назад, в момента, преди да те срещна, нямаше да взема по-различно решение. Не бих променила нищо, въпреки всичката болка.
Да, точно така, нищо не бих променила, ако имах тази възможност. Ако бях взела друго решение, сега нямаше да срещна... себе си. Нямаше да знам как да се грижа сама за себе си и нямаше да се обикна.
Сега животът е по-лесен, защото съм в мир със себе си, защото избрах да си простя, защото реших да загърбя грешките си и да спра да се измъчвам със спомени от миналото. Сега нося дома в сърцето си, усещам уют вътре в мен. И мога да заявя смело, че вървя напред, към всичко онова, което е възможно и мога да постигна. Вече не се страхувам от неизвестното, не съм несигурна и не съжалявам. Не пришпорвам нещата. Мога да чакам търпеливо. Днес се сещам за всички хора, които съм изгубила временно или завинаги, но не чувствам болка.
Животът често е пълен хаос, но е красив хаос. Когато прочистим сърцата си от болката и поизбършем умовете си от несигурността и тревогите, всичко ни изглежда по-лесно и по-достъпно, стига само да се пресегнем.
Истина е! Истинското щастие извира от мен, а не от останалите около мен.
Благодаря ти, защото ми позволи да погледна на живота от друг ъгъл. Благодаря ти, защото ме научи да забравям, да прощавам и да продължавам напред. Единственият начин да задържим хората, които обичаме, е да им дадем свободата да си тръгнат, да им позволим да направят онова, от което имат нужда, без да се страхуваме от самотата и приемайки живота такъв, какъвто е. Ако хората, които обичаме, се върнат при нас – значи любовта ни е взаимна. А ако не се върнат... не ни остава нищо друго, освен да простим и да продължим.
Прощавайки, аз не съм се предала. Просто израснах.
Вероятно е по-добре така. Понякога срещаме прекрасни хора, но срещата ни трае само миг. Те докосват сърцата ни само за момент, но един момент е достатъчен, за да разбереш колко са специални. Но вместо да тъгуваме, че не могат да останат с нас вечно, не е ли по-добре да се радваме, че въобще сме ги срещнали?
За мен беше удоволствие да те познавам. Благодаря ти, че беше част от живота ми.“
Беа Пилотин
НАЗАД
