X

Да родиш след 40: Истинско щастие!

от в 10:00 на 29.08.2015 в Всичко за теб | Семейство


Да родиш след 40: Истинско щастие!

Да родиш след 40: Истинско щастие!

Някои жени на 45 години се готвят за пръв път да станат баби, а други на същата възраст тепърва решават да станат майки. Други над петдесет, благодарение на децата си тинейджъри, знаят какво е "Gangnam Style" и „Дота”. Кои са тези жени, решили се да станат майки на тази възраст?

Жените, които решават да раждат в края на детородната възраст, поетично са наричани „късни майки”, видимо по аналогия с късните деца. Това определение е по-красиво отколкото отблъскващото „стара родилка”, както са наричали до преди двадесет години всички, които раждат след 25-годишна възраст. В наши дни, разбира се, нито на 45, нито на 55 не може да става дума за старост. И все пак, тези „млади майки” са жени на възраст. И това променя нещичко в майчинството. „Защо никога не си играеш с мен на гоненица като майката на Катя?” е невинен въпрос на петгодишната Никол към 48-годишна ѝ майка, който я оставя без думи. „Никога не съм обичала спорта и особено тичането не го харесвах нито на 20 години, нито на 30 – разказва тя. – Но, когато видях с каква завист дъщеря ми гледа към приятелката си и майка ѝ, неволно почувствах вина…” Това чувство е познато на много жени, които са родили дете след 40.

Мога ли да съм добра майка на тази възраст? Достатъчно ли съм внимателна? Не прекалявам ли с грижите?

Нека да напомним на всички майки, които си задават този въпрос, че няма идеална майка, както и не съществува идеална възраст, в която да родиш.
На 55 години гледам по друг начин на живота, в сравнение с това, когато бях на 25 – споделя 55-годишната Ана, майка на 9-годишната Адриана. – Сега ще избера да прекарам вечерта си вкъщи с детето, да се разходя с нея или да ѝ почета приказка за лека нощ, вместо да излизам по клубове с приятели, да ходя на кино, на гости или да се застоявам на работа до късно.” Това показва, че жените, които стават майки след 40, в някакъв смисъл са по-свободни отколкото младите жени. Те вече са се развили личностно и професионално и могат в много по-голяма степен да се посветят на детето си. Често такива майки се отнасят много по-внимателно с децата отколкото много 30-годишни майки.

„Бъркат ме с баба му”


Едно от най-големите притеснения на по-възрастните майки е реакцията на околните – погледите на другите родители, обидните подигравки на детската площадка, на които децата стават жертви.

Отношението на другите родители и учителите, това е което ме притеснява и обижда! – споделя Кристина. – Днес възрастните майки вече не са такъв феномен, какъвто бяха преди двадесет години. Но странно защо, не всички в училището на детето ми не го разбират. Там такива майки сме три-четири. Усещам погледите на останалите родители, а учителите, повечето от които по-млади от мен, се чувстват неловко в мое присъствие. Не ми е приятно да ходя на родителски срещи в училището, тъй като всеки път съм изложена на голям стрес”.

Но да не забравяме, че късно роденото дете дава на майката усещане за всемогъщество, все едно времето се е върнало назад. Във възрастта, в която много връстнички стават баби, тя е млада майка, а значи е и млада жена. За нея тепърва всичко започва, няма място за старостта! Появата на дете променя вътрешната нагласа на една жена и животът вече не изглежда толкова безжалостен, като при много други 40-годишни, които в тази възраст започват да усещат умора от всичко.

„Уморена съм!”


Всички късни майки са единодушни в това твърдение. Бременността като правило протича нормално и не оставя лоши спомени, но най-трудното започва след раждането на детето. През първите месеци: непълноценен сън, който не успяват да си наваксат; после постоянно тичане до детската градина, до училище, до залата по карате или училищни екскурзии. „Детето ми е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало и никога не съм съжалявала за решението си да родя на тази възраст – твърди 48-годишната Лора, майка на шестгодишния Сашо. – Но не съм и подозирала каква ужасна умора носи майчинството след себе си… Сигурно десет години по-рано щях да имам повече сили и щях да се справям по-добре.”

Физическата умора е нещо добре познато на всяка майка, но при жените над четиридесет тази умора се подсилва и от страха от бъдещето: ще имам ли сили да го вдигам на ръце, ще мога ли да му дам всичко от което се нуждае (не само финансово, но и психически) и най-вече – ще живея ли достатъчно дълго, за да го отгледам и възпитам?

„Ще мога ли да го разбера?”


„Късните майки” и децата им ги делят не едно, а две поколения. Между тях има 40 или дори повече години. Светът, в който са израснали тези жени, и този, в който растат децата им, са коренно различни. Колкото по-голямо става детето, толкова по-трудно става общуването. Игри, интереси, техника, младежки жаргон, музика са толкова различни.

Но именно „късните майки” най-често полагат усилия да не изостават от времето и от децата си. Повечето от тях с лекота се ориентират в новите технологии, правят си татуировки и разбират младежкия жаргон. „Късните майки” са по-толерантни и по-мъдри от 20-годишните родители, тъй като често се отказват от догматичните родителски правила, открити са за нови идеи, склонни са да ги обсъждат и обмислят. Те са готови просто да бъдат до детето, да го гледат как расте, да наблюдават неговата уникалност и да ѝ се радват.

„Колко време ще бъдем заедно”


Децата ни напомнят за това, че остаряваме, тъй като след тяхното раждане, ние се качваме с едно стъпало нагоре по стълбата на поколенията. Тези, които за пръв път стават родители в зряла възраст, чувстват тази промяна много по-силно. Реално погледнато, това са последните им години в добра физическа и здравословна форма. Но те прекарват тези години във възпитание на децата си, докато техните връстници, които вече са възпитали децата си, посвещават тези години на себе си.

„Не искам да съм в тежест за детето си на старини”


Всяко дете поне веднъж се е замисляло за това, че родителите му могат да умрат. А при късните деца към този въпрос се добавят и още няколко много плашещи. Дванадесет годишната Адрияна се замисля, дали майка ѝ ще доживее да види внучетата си. Седемнадесет годишният Сашо се притеснява, как ще помага на майка си финансово, след като завърши университет, която към онзи момент ще бъде на 70 години. За момента тя още с интерес ходи на работа, спуска се по ски пистите и не планира скоро да остарява. И макар безпокойството на децата да е разбираемо, възрастта за стареене се отмества плавно през последните години. Днес много 70-годишни са физически активни, особено когато се стараят да поддържат форма. А това е характерно за „късните майки”. Много от тях правят всичко възможно да се хранят здравословно и да спортуват. Да се превърнат в тежест за децата си? За това и дума не може да става!



Теми   бебе | майка | раждане | семейство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.