Пролетта е време за пробуждане и ново начало, но в дълбоката памет на българските народни вярвания има един ден, който е карал предците ни да затаят дъх от страх. На двадесет и втори май Православната църква почита свети мъченик Василиск. В народния календар обаче този ден носи името Летен свети Никола или Янино пиле и е сочен като един от най-черните, опасни и непредвидими дни в годината. Причината за това не е в църковния празник, а в древен фолклорен мит, който свързва тази дата с раждането на най-страховитото същество в нашенската митология – Змея.

Според старите поверия на този ден се крие тайната на мистичното създание Василиск, което в българските приказки се трансформира в крилат змей с петелова глава и змийска опашка. Старите хора са вярвали, че ако черен петел снесе малко и деформирано яйце без жълтък, то носи проклятие. Магьосниците и бродниците са издирвали точно тези яйца, за да ги мъртят под мишницата си в продължение на четиридесет дни, започвайки от двадесет и втори май. Излюпеното чудовище притежавало толкова отровен поглед, че било способно да изсуши реколтата, да погуби добитъка и да донесе тежки болести на хората.

Освен с мита за змея, денят се е смятал за критичен заради капризите на природата. В народните представи свети Василиск е господар на летните бури, светкавиците и ледените облаци. Вярвало се е, че ако светецът бъде разгневен от човешка дързост, той ще изпрати опустошителна градушка, която за броени минути да изпепели труда на земеделците и да остави селата без препитание. Затова денят е бил белязан от абсолютен отказ от всякакъв труд и строго спазване на забрани.

За да се предпазят от гнева на небесата и злите сили, хората в миналото са спазвали изключително тежки табута. На двадесет и втори май е било абсолютно забранено да се работи на полето или в градината. Стара поговорка е предупреждавала, че всеки, който забие мотика в земята на този ден, няма да види хляб през годината. Жените не са докосвали игла, вретено или стан, защото са вярвали, че всяко бодване ще привлече змийско ухажване или ухапване през лятото. Мъжете не са хващали брадва или чук, за да не предизвикат мълния над покрива си.

В този ден най-голямо внимание се е обръщало на курниците. Домакините са проверявали щателно полозите и ако откриели твърде малко или странно яйце, веднага са го хвърляли в течаща река, за да може водата да отмие проклятието и от него да не се роди нищо зло. Днес тези вярвания са останали само в страниците на митологията ни, но те ни напомнят за времената, в които хората са живели в пълен синхрон с природата и са спирали целия си забързан свят пред лицето на тайните и страхопочитанието.