Историите за войници никога няма да спрат да ни изумяват. И не само защото те са толкова храбри и мъжествени, а защото освен това са любезни, внимателни и сърцати. Не случайно съществуват толкова много истории за техните благородни постъпки. Днес искаме да споделим с вас именно една от тях - историята на един морски пехотинец.
Медицинска сестра от болницата показала пътя до реанимационното отделение на уморен и угрижен млад мъж, облечен във военна униформа. „Синът ви е тук” – казала тихо сестрата на лежащия възрастен мъж. И повторила още няколко пъти, докато старецът не притворил уморените си очи.
Уморен и слабо адекватен, поради прекарания сърдечен пристъп, възрастният човек погледнал с премрежен поглед към снажната фигура на военния. Протегнал слабата си ръка, която офицерът веднага поел и стиснал с напрегнатите си пръсти.
Медицинската сестра подала стол, на който войникът да седне, за да бъде възможно най-близо до леглото на умиращия мъж. Цяла нощ той седял до него без да заспи, държал ръката му и в последните мигове изричал всички онези така важни думи, с които само един син може да изрази обичта към своя баща. Сестрата предложила на младия мъж болнично легло, на което да поспи, но той отказал...
По време на цялата нощ медицинският персонал преминавал през болничната стая и леглото, но войникът сякаш не ги забелязвал, не обръщал внимание на шума и суетата около него. Същата онази медицинска сестра чувала от време на време някоя от топлите думи, които войникът изричал. Но виждала и че умиращият баща не отвръщал, а само здраво стискал ръката на войника, на своя син. Цяла нощ...
На сутринта възрастният мъж починал. Войникът пуснал ръката му, изправил се и отишъл при медицинската сестра, за да ѝ съобщи за случилото се. Жената се опитала да изкаже съболезнованията си, но той я прекъснал: „Кой беше този възрастен мъж?” – попитал я той.
Сестрата изпаднала в ступор: „Баща ви…” – едва изрекла тя.
"Не, това не беше баща ми. За първи път виждам този човек”.
„Но защо не казахте още вчера, когато ви заведох при него?” – попитала с недоумение сестрата.
„Веднага разбрах, че е станала грешка, но също така осъзнах, че този човек се нуждаеше от сина си в тези последни минути от своя живот. Когато видях колко е зле и че не може да познае сина си, почувствах че трябва да остана и да бъда онзи син, който не е дошъл на смъртния одър на баща си. Аз дойдох, за да намеря бащата на мой боен другар – господин Грей. Синът му загина в битка в Ирак и дойдох да съобщя на баща му тъжната новина лично.”
Едва сдържайки сълзите си, сестрата тихо промълвила: „Мъжът, когото държахте за ръка цяла нощ, беше Уилям Грей”.
НАЗАД
